Човек, който е развил парализа и е загубил способността си да говори след инсулт, сега може да комуникира, използвайки система, която превежда електрическите сигнали на мозъка му в отделни букви, което му позволява да създава цели думи и изречения в реално време.

За да използва устройството, което получава сигнали от електроди, имплантирани в мозъка му, мъжът мълчаливо се опитва да каже кодови думи, които заместват 26-те букви от азбуката, според нов доклад, публикуван във вторник (8 ноември) в списанието Nature Communications. Тези кодови думи идват от фонетичната азбука на НАТО, в която „алфа“ означава буквата А, „браво“ e за Б и т.н.

„Фонетичната азбука на НАТО е разработена за комуникация по шумни канали“, казва Шон Мецгер, първият автор на изследването и докторант в Университета на Калифорния, Бъркли и Калифорнийския университет в Сан Франциско, магистърска програма по биоинженерство. „Това е ситуацията, в която се намираме, когато сме в тази шумна среда от невронни записи.“ Изследователите първоначално се опитаха да използват отделни букви вместо кодови думи, но тяхната система се затрудни да различи фонетично подобни букви, като B, D, P и G.

Чрез мълчаливо изговаряне на кодовите думи на НАТО пациентът генерира мозъчна дейност, която след това може да бъде декодирана от алгоритми, които събират предвидените букви и вмъкват интервали между думите, докато се образуват. За да завърши изречение, той се опитва да стисне дясната си ръка; това предизвиква отчетлива мозъчна активност, която казва на устройството да спре декодирането.

При скорошни тестове мъжът успява да създаде изречения от речник от повече от 1150 думи със скорост от 29.4 знака в минута, или около седем думи в минута. Декодерното устройство понякога допуска грешки, когато превежда мозъчната му дейност в букви, показвайки средна честота на грешка в знаците от 6.13%.

Това бележи подобрение спрямо предишен тест на системата, който беше описан в доклад от 2021 г. в The New England Journal of Medicine. В този тест мъжът съставя изречения, опитвайки се да каже цели думи на глас от набор от 50 думи. Устройството може да декодира около 18 думи в минута със средна точност от 75% и максимална точност от 93%.

„Това беше страхотно, но ограничено по отношение на речника и в това, че потребителят се опита да произнесе думите на глас“, казва Мецгер. Последното изпитание на системата показва, че системата все още е работила безшумно и че чрез използване на правописен подход болният може значително да разшири наличния речник. В бъдеще двата подхода могат лесно да се комбинират: потребителите могат да разчитат на декодера за цяла дума за бързо генериране на често срещани думи и могат да използват декодера с една буква, за да изписват по-рядко срещани думи, обясни Мецгер.

Човекът, включен в двете проучвания, е първият участник в изпитването Brain-Computer Interface Restoration of Arm and Voice (BRAVO), което се провежда в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Изпитването е отворено за възрастни, които са загубили значителна реч и двигателен контрол поради състояния като инсулт, амиотрофична латерална склероза и мускулна дистрофия.

На 20-годишна възраст участникът получава тежък инсулт, който прекъсва притока на кръв към част от мозъчния ствол, наречен мост. Тази структура действа като мост между мозъка и гръбначния мозък и след удара участникът губи голяма част от способността си да движи главата, врата и крайниците си и цялата си способност да произвежда разбираема реч. Като цяло мъжът сега комуникира, като използва ограничената си подвижност на главата, за да избира букви на екрана с помощта на физически показалец или курсор, контролиран от главата.

Мъжът влиза в изпитването BRAVO на 36-годишна възраст, като по това време той претърпява операция за поставяне на мрежа от 128 електрода върху повърхността на мозъка. Най-важното е, че тези електроди се намират върху област от набръчканата мозъчна кора, която контролира мускулите на гласовия тракт, като ги инструктира да се движат и по този начин да произвеждат специфични звуци. Той също така обхваща областта на мозъка, участваща в движението на ръцете.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Adidas vs. Nike – изкуствен интелект vs робот