Русия явно се готви да се завърне на разпалената повърхност на Венера.

Страната планира да изстреля към Венера през 2036 г. мисията „Венера-Д“ – състояща се от няколко апарата, включващи спускаем апарат, балон и орбитален апарат – съобщиха руските държавни медии.

Според RussianSpaceWeb „Венера-Д“ е в процес на разработка от 2003 г. Някога, преди руската инвазия в Украйна през 2022 г., „Венера-Д“ дори се разглеждаше като възможна съвместна мисия с НАСА.

Макар НАСА вече да не участва в руски космически проекти (с изключение на Международната космическа станция), Русия продължава да работи по проекта „Венера-Д“. Мисията се счита за част от поредица роботизирани космически апарати, които Русия планира да изпрати на Луната и Венера, които „в момента заемат централно място“ в амбициите на руската космическа агенция „Роскосмос“, заяви първият вицепремиер Денис Мантуров.

Новият проект за Венера ще продължи поредицата от успешни мисии за кацане през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, осъществени от предишните космически апарати „Венера“, управлявани от бившия Съветски съюз, който остава единствената държава, успяла да приземи и да управлява космически апарати в адските условия на повърхността на Венера.

„Нека ви напомня, че още през 1970 г. нашата страна успя да изпрати успешно космически кораб на друга планета в Слънчевата система. И това беше Венера. Ето защо вероятно първо ще се придвижим в тази посока“, каза Мантуров.

Една от целите на „Венера-Д“ ще бъде да търси микробен живот в облаците на Венера вследствие на спорните скорошни открития на фосфин и амоняк (възможни биомаркери) в атмосферата на планетата.

Мисията от 1970 г., за която споменава Мантуров, е „Венера 7“ – един от четирите съветски космически апарата от серията „Венера“, които успешно кацнаха на Венера и изпратиха снимки от повърхността. „Венера 7“ и другите съветски кацащи мисии успешно издържаха на температури от 480 градуса по Целзий и на повърхностно налягане, над 90 пъти по-високо от това на Земята на морското равнище, за да покажат повърхност от вулканична скала с жълт оттенък (ефект от облаците от сярна киселина, съставляващи атмосферата).

В продължение на 22 години Съветският съюз изстреля повече от дузина мисии „Венера“. „Венера 1“ и „Венера 2“, изстреляни съответно през февруари 1961 г. и ноември 1965 г., бяха предназначени да прелетят покрай Венера, но не изпратиха необходимите данни. „Венера 3“ навлезе в атмосферата според плана през март 1966 г., но прекъсна връзката.

Следващите три от серията, „Венера“ 4 до 6, успешно навлязоха в атмосферата и изпратиха данни за подготовка на първия опит за кацане с „Венера 7“, която беше изстреляна през август 1970 г. След това Съветският съюз изпрати още девет мисии към Венера като кацащи апарати и орбитални апарати, като последната беше успешната „Венера 16“ през 1983 г.

НАСА, Европейската космическа агенция и Япония изпратиха няколко орбитални мисии до Венера през последните няколко десетилетия, така че Русия не е единствената страна, която планира да се върне на Венера.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Nebula Next 01X: От най-бързия мотор на прахосмукачка до първия луксозен е-SUV с ускорение на суперкола