В малките сутрешни часове на вторник (16 ноември) седемчленният екипаж на Международната космическа станция (МКС) се събуди в тревога. Руски ракетен тест току-що взриви изведен от експлоатация шпионски спътник „Космос“ на повече от 1500 парчета космически боклук - някои от които бяха достатъчно близо до МКС, за да гарантират подготовка за авариен сблъсък.

На четиримата американци, един германец и двамата руски космонавти на борда на станцията им бе казано да се приютят в транспортните капсули, които ги доведоха до МКС, докато станцията премине няколко пъти покрай облака от отломки през следващите часове.

В крайна сметка вторник отмина без съобщени щети или наранявания на борда на МКС, но предпазните мерки на екипажа - и строгият отговор на администратора на NASA към Русия - далеч не бяха прекалени. Космически отломки oт вида, създаден при разпадането на „Космос“, могат да се движат с повече от 28 000 км/ч и дори парче метал с размерите на грахово зърно може да се превърне в потенциално смъртоносна заплаха в ниската земна орбита. За сравнение типичен куршум, изстрелян от пушка AR-15, се движи с малко над 3500 км/ч.

„Не е необходима много голяма пробойна, за да се взриви космическата станция“, казва Джон Красидис, изтъкнат професор от университета в Бъфало в Ню Йорк, който работи с NASA за наблюдение на космическите отломки, пред Live Science.

Наистина дупка с размери само 0.5 инча (1.3 сантиметра) ширина може да причини непоправими структурни щети, които могат напълно да „затрият космическата станция“, казва Красидис.

Това е повод за огромно притеснение, тъй като количеството орбитални отломки - или космически боклук - около Земята е нараснало с експоненциална скорост през последните 60 години. В момента NASA проследява повече от 27 000 парчета орбитални отломки, които са по-големи от топка за софтбол, и използва компютърни модели, за да оцени позициите на милиони по-малки парчета боклук, които са твърде малки, за да се видят.

Ако част от космически отломки има по-голям от 1 на 10 000 шанс да удари преминаващ спътник или космически кораб, NASA използва маневри за избягване, за да премести физически застрашения кораб от опасност, каза Красидис. Това е сложен акт за балансиране, добавя той, тъй като преместването на сателит от пътя на едно парче отломки може неволно да го изпрати в пътя на друго парче отломки - такъв е мащабът на безпорядъка там.

От 1999 г. насам МКС е променила курса си 25 пъти, за да избегне сблъсък с отломки. За да предпази станцията от по-малки, потенциални опасности, корабът е покрит с повече от 100 противоударни щита.

Въпреки това, че самата МКС е добре защитена от входящи удари, екипажът, който я поддържа, не е - и именно там се крие най-големият риск. Според Красидис дори среща с най-малкото парче орбитални отломки може моментално да убие астронавт, работещ от външната страна на МКС по време на космическа разходка.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Каква операционна система се използва в Космоса?