Учените са засекли звуци високо в земната атмосфера, които не могат да бъдат идентифицирани.

Захранван със слънчева енергия балон, изстрелян от изследователи от Националните лаборатории Сандия, пренесе микрофон в област от земната атмосфера, намираща се на около 50 км над планетата, наречена стратосфера. Тази област е сравнително спокойна и без бури, турбуленции и търговски въздушен трафик, което означава, че микрофоните в този слой на атмосферата могат да подслушват звуците на нашата планета - както природни, така и причинени от човека.

Микрофонът в това конкретно изследване обаче също чува странни звуци, които се повтарят няколко пъти на час. Източникът им все още не е идентифициран. Звуците са записани в инфразвуковия диапазон, което означава, че са с честоти от 20 херца (Hz) и по-ниски, доста под обхвата на човешкото ухо. "Съществуват мистериозни инфразвукови сигнали, които се появяват няколко пъти на час при някои полети, но източникът им е напълно неизвестен", казва в изявление Даниел Боуман от Националните лаборатории Сандия.

За да съберат акустични данни от стратосферата, Боуман и екипът използват устройства, първоначално предназначени за наблюдение на вулкани, наречени микробарометри, които са способни да засичат нискочестотни звуци.

Наред с очакваните природни и изкуствени звуци микробарометрите откриват и мистериозните повтарящи се инфразвукови сигнали.

Сензорите се издигаха нагоре с балони, които Боуман и колегите му изследователи построиха. С диаметър между 6 и 7 метра, балоните са построени от обикновени и евтини материали. Захранвани от слънчева светлина, тези измамно прости устройства са били в състояние да се издигнат на височина около 25 км над Земята.

"Нашите балони са основно гигантски пластмасови торбички с малко прах от въглен отвътре, за да станат тъмни", казва Боуман. "Изграждаме ги, като използваме пластмаса за боядисване от железарията, транспортна лента и въглен на прах от магазините за пиротехнически материали. Когато слънцето огрява тъмните балони, въздухът вътре се нагрява и става плаващ."

Боуман обяснява, че тази пасивна слънчева енергия е достатъчна, за да задвижи балоните от повърхността на планетата до стратосферата. След изстрелването балоните бяха проследени с помощта на GPS - нещо, което екипът трябваше да направи, тъй като балоните често летят на стотици километри и могат да се приземят в трудни за навигация райони на планетата.

И както показаха неотдавнашни събития, научните балони могат да бъдат объркани с други обекти, което понякога предизвиква неволна тревога.

Освен че ще спомогнат за по-нататъшното изследване на тези мистериозни стратосферни звуци, подобни балони със слънчева енергия могат да се използват за изследване на загадки, намиращи се много по-далеч от Земята.

Понастоящем такива апарати се тестват, за да се открие дали могат да си партнират с орбитален апарат на Венера, за да се наблюдава сеизмичната и вулканичната активност през гъстата ѝ атмосфера. Роботизираните балони биха могли да се носят през горните слоеве на атмосферата на "злия близнак на Земята", високо над адски горещата ѝ повърхност с високо налягане, изследвайки гъстата ѝ атмосфера и облаците от сярна киселина.

Снимка: Unsplash

Виж още: Този неподозиран компонент може би е тайната на ренесансовите художници