Сателит на НАСА е забелязал неочаквани Х- и С-образни структури в йоносферата на Земята - слой наелектризиран газ в атмосферата на планетата, който позволява на радиосигналите да се разпространяват на големи разстояния.

Йоносферата е наелектризирана област от земната атмосфера, която съществува, тъй като слънчевата радиация се отразява на атмосферата. Плътността ѝ се увеличава през деня, тъй като молекулите ѝ се зареждат с електричество. Това се дължи на факта, че слънчевата светлина кара електроните да се откъсват от атомите и молекулите, създавайки плазма, която позволява на радиосигналите да преминават на големи разстояния. През нощта плътността на йоносферата спада - и тук се появява GOLD.

Мисията на НАСА "Глобални наблюдения на лимба и диска" (GOLD) е геостационарен спътник, който от изстрелването си през октомври 2018 г. измерва плътността и температурата в йоносферата на Земята. От геостационарната си орбита над западното полукълбо GOLD наскоро изучаваше два плътни гребена от частици в йоносферата, разположени северно и южно от екватора. С настъпването на нощта в тези гребени се появяват мехурчета с ниска плътност, които могат да смущават радио- и GPS сигналите. Влияние върху йоносферата обаче оказва не само намаляването на слънчевата светлина - атмосферният слой е чувствителен и към слънчеви бури и огромни вулканични изригвания, след които гребените могат да се слеят и да образуват Х-образна форма.

При новите си наблюдения GOLD откри някои от тези познати X-образни форми в йоносферата - въпреки че не е имало никакви слънчеви или вулканични смущения, които да ги създадат. Това предполага, че случващото се в долните слоеве на атмосферата всъщност влияе повече на йоносферата, отколкото екстремните слънчеви или вулканични събития.

В допълнение към странните Х-ове GOLD видя и извити С-образни мехурчета, които се появиха в плазмата изненадващо близо един до друг. Учените смятат, че те са оформени и ориентирани в зависимост от посоката на ветровете, но GOLD изобрази С-образни и обратни С-образни мехурчета на разстояние само около 643 км един от друг. Според изследователите е доста необичайно да се променят толкова драстично моделите на вятъра на толкова малки разстояния.

Това не е първият случай, в който НАСА се опитва да разбере повече за йоносферата. Неотдавна проект, наречен "Атмосферни смущения около пътя на затъмнението" (APEP), изследваше как намаляването на слънчевата светлина и температурата се отразява на горните слоеве на земната атмосфера. По време на пръстеновидното слънчево затъмнение на 14 октомври в югозападната част на САЩ и отново по време на пълното слънчево затъмнение на 8 април в Северна Америка НАСА изстреля три суборбитални сондиращи ракети по пътя на затъмнението, за да измери промените в електрическите и магнитните полета, плътността и температурата в йоносферата. Резултатите от мисията все още се очакват.

Снимка: Unsplash/NASA’s Scientific Visualization Studio

Виж още: Струпвания в сърцата на галактиките могат да предизвикат челен сблъсък на черни дупки

 

Тагове: