Сферите на Дайсън са интригуващо отклонение в търсенето на извънземен интелект. Съвсем наскоро седем звезди бяха идентифицирани като потенциални кандидати, като по-голямата част от излъчването им се случва в инфрачервените вълни.
Потенциално това може да е знак за топлина от матрица от космически апарати около звездата, но уви, нова статия има друго, малко по-малко вълнуващо обяснение - галактики, затъмнени от прах.
Съществуват редица начини за търсене на извънземни и един от тях е да се търсят следи от мащабни проекти в Космоса. Влезте в ролята на сферата на Дайсън. Идеята е предложена за първи път от Фрийман Дайсън през 1960 г., за да опише, че напреднали цивилизации биха разположили колектори за енергия и дори местообитания около звезда, за да използват нейната енергия.
В крайна сметка подобна инфраструктура вероятно ще обгради цялата звезда и Дайсън смята, че ще може да се открие сигнал като например излишък на инфрачервено излъчване.
Резултатите от проекта Hephaistos разкриват седемте звезди от тип М от извадка от 5 милиона звезди, открити от Gaia. Астрометричният спътник се използва за картографиране на звездите в Млечния път и е от огромна полза за много изследвания.
Данните от 2MASS (Two Micron All Sky Survey) и WISE (Wide Field Infrared Survey Explorer) също бяха използвани, за да се идентифицират звездите, които сякаш показват очаквания излишък в инфрачервения спектър.
В неотдавнашната статия на водещия автор Тонгтян Рен и неговия екип се разглеждат резултатите от проекта и се задълбочава евентуалното естество на кандидат-сферите. Екипът е съпоставил информацията от данните от изследването на небето Very Large Array Sky Survey (VLASS) и няколко други радиопрегледи на небето.
Те търсеха радиоизточници в радиус от 10 дъгови секунди от позициите на кандидатите по Gaia. Имайте предвид, че пълната Луна е с диаметър 1860 дъгови секунди.
Радиоизточници бяха открити за три от кандидатите, наречени A, B и G. Точността на източниците беше съответно в рамките на 4.9, 0.4 и 5 дъгови секунди, а кандидатът G беше открит в множество радиопрегледи. Заключението на екипа е, че е по-малко вероятно седемте звезди да са Сфери на Дайсън, а вместо това да са някакво допълнително галактическо явление. Най-вероятното обяснение е далечна галактика, затъмнена от прах.
Наличието на прах би замърсило разпределението на инфрачервената енергия в спектрите на двата обекта. Другият кандидат, кандидат В, също се смята за далечна галактика, но такава, която се намира в много близко разстояние от звезда джудже тип М.
Много подобно на кандидатите А и В, кандидат G има спектър, който разкрива радиосилно активно галактично ядро със свръхсветлинни джетове, простиращи се навън. Вероятно галактиките са далечни квазари, които излъчват огромни количества радиация, но затъмняващите ги горещи прахови облаци закриват повечето лъчения, с изключение на инфрачервените.
Какво ще кажете за останалите четири кандидати? Досега не е открит съответстващ радиоизточник. Това не означава, че моделът на горещите, затъмняващи прахови облаци галактики не е адекватно обяснение, а само, че са необходими възможни радиоизследвания с по-висока резолюция.
Разбира се, може да се окаже, че те наистина са технологични сфери около далечни звезди. Колкото и да ни се иска да е вярно, все още няма доказателства за това.
Снимка: Unsplash