В някои от най-сухите региони на Земята нова технология доказва, че питейна вода може да се добива директно от небето дори когато земята е изсъхнала.

Професор Омар Яги, химик в Университета на Калифорния – Бъркли, и носител на Нобелова награда за 2025 г., е изобретил машина, която може да събира до 1000 литра чиста вода дневно от въздуха.

Разработено от неговата технологична компания Atoco, това устройство работи ефективно дори в райони с влажност под 20%, предлагайки потенциална спасителна линия за региони, които се борят с тежки недостиг на вода.

Този пробив се основава на ретикулярната химия – област, създадена от Яги. Ключът към изобретението са метално-органичните структури – синтетични, порести материали, които действат като усъвършенствани гъби. Тези материали са проектирани на молекулярно ниво, за да имат огромна повърхност; само няколко грама от веществото могат да покрият вътрешната площ на футболен стадион.

Когато въздухът преминава през машината, MOF улавят водните молекули в своите миниатюрни пори. Когато се нагрее от слънчевата светлина или нискокачествена топлинна енергия, материалът освобождава уловената влага под формата на пара, която след това се кондензира в течна вода.

За разлика от традиционните генератори на атмосферна вода, които изискват значително количество електроенергия за охлаждане на въздуха, системата на Яги работи извън електропреносната мрежа, като използва само топлината на слънцето.

Изобретението идва в критичен момент, тъй като Организацията на обединените нации предупреждава за „глобален воден фалит“, при който над 2 милиарда души нямат достъп до безопасна питейна вода. Макар обезсоляването да е често срещано решение за крайбрежните региони, то е енергоемко и произвежда солени отпадъци, които увреждат морските екосистеми.

Устройството за събиране на вода на Яги предлага по-преносима и екологична алтернатива. С размерите на 6-метров транспортен контейнер, тези устройства могат да бъдат разположени на острови, засегнати от урагани, или в отдалечени пустинни села. В Карибския басейн, където бури като урагана Берил са нанесли щети на централната инфраструктура, такива машини биха могли да осигурят незабавна помощ, без да се разчита на електропреносната мрежа.

Мотивацията на Яги за този проект е дълбоко лична. Израснал в бежанска общност в Йордания, той е живял в дом без течаща вода. Често си спомня как съседите „шепнеха“, че камионът с вода е пристигнал, което предизвикваше трескава надпревара за пълнене на съдове, преди запасите да се изчерпят.

„Науката е налична; това, от което се нуждаем сега, е куражът да мащабираме тези решения“, казва той.

Докато технологията в момента преминава от лабораторни прототипи към индустриални единици, той предвижда бъдеще на „персонализирана вода“. Подобно на соларните панели, които позволяват на домовете да генерират собствена енергия, тези устройства на базата на метално-органичните структури в крайна сметка биха могли да позволят на отделните домакинства да произвеждат собствена питейна вода, като по този начин се сложи край на зависимостта от централизирани, често уязвими общински системи.

Снимка: Pexels

Виж още: Някога считано за невъзможно: yчени превърнаха олово в злато