Сплескан между два къса шотландска скала, скелет на възраст 345 милиона години сякаш носеше недвусмислени белези за живот на сушата. Четирите му крайника завършваха с ходила и длани с по пет пръста, а върховете им поразително приличаха на нокти. В продължение на десетилетия тези характеристики превърнаха Westlothiana lizziae – по-известна като „Лизи“ – във важен етап от историята за това как гръбначните животни са напуснали водната среда и са дали началото на влечугите, птиците и бозайниците. Вкаменелостта обаче беше толкова силно смачкана, че голяма част от анатомията ѝ остава скрита в камъка.

Рентгеновото изследване на скалата разкри съвсем различно животно. Изследователи от Американския музей по естествена история и Оксфордския университет, в сътрудничество с Европейския център за синхротронно лъчение в Гренобъл (Франция), реконструираха структури, които не са могли да бъдат видени по повърхността на вкаменелостта. Резултатите им, публикувани в сп. Nature, разкриха примитивен череп, вкостенени вътрешни хриле и наподобяваща рибешка уста, изпълнена с хиляди миниатюрни зъби.

„В продължение на десетилетия „Лизи“ беше емблема на ранната еволюция на амниотите“, разказва Ксавие Дженкинс, постдокторант в Отдела по палеонтология към музея и съавтор на изследването. „Но когато най-накрая успяхме да надникнем във вътрешността на вкаменелостта, открихме животно, което изглежда съвсем различно от очакваното.“

Открита в Шотландия през 1984 г. и официално описана през 1990 г., "Лизи" първоначално е била интерпретирана до голяма степен от анатомията, разкрита върху повърхностите на двете ѝ плочи. Почти пълният ѝ скелет се е отличавал от много животни, живели по същото време, защото крайниците ѝ са изглеждали по-подходящи за поддържане на тяло, отколкото по-перковидните придатъци, наблюдавани при някои ранни роднини на четириногите.

Тези видими крака са помогнали за утвърждаването на репутацията на Лизи като ранен амниот: клонът на гръбначните, който в крайна сметка е дал влечуги, птици и бозайници. Изследователите многократно са използвали вкаменелостта като важна отправна точка, когато са преценили кога са започнали да се появяват животни с напълно адаптиран към сушата начин на живот.

Сканиранията със синхротрон обаче разкриха в черепа на Лизи характеристики, които не се вписват в това тълкуване. Наличието на вътрешни хриле и наподобяваща рибешка уста, пълна със зъби, всъщност поставя животното в много по-стара линия от еволюционното дърво на четирикраките (тетраподите) и показва, че то е било водно или земноводно същество, а не сухоземен прародител на влечугите.

„Изненадващо примитивните белези на черепа ни показват, че Лизи не само не е била влечуго, но е принадлежала към много по-древен еволюционен клон. Оказва се, че външният вид може да бъде измамен и че Лизи е водила съвсем различен начин на живот, отколкото предполагахме досега“, заявява Бен Игилман, съавтор на изследването.

Наличието на тези подобни на влечуго крайници поднася още една изненада. Пет пръста, завършващи с нокти, както и структура на крайниците, смятани някога за отличителни белези на адаптираните към сушата амниоти, очевидно са съществували още при по-древни представители на еволюционната линия, водеща към четирикраките (тетраподите). С други думи, някои елементи от устройството на тялото, свързвани с по-късните сухоземни животни, са се появили, преди самите животни окончателно да напуснат водната среда.

„Това е голяма изненада“, коментира съавторът на изследването Роджър Бенсън. „Това показва, че макар днес да възприемаме земноводните като по-примитивни от влечугите, някои от белезите на влечугите са присъствали още у общия прародител и на двете групи.“

Възможно е вече да се налага същата предпазливост и при тълкуването на отпечатъци с форма на нокти, запазени в още по-стари фосилни следи. Някои следи от периода девон (преди повече от 359 милиона години) са били разглеждани като доказателство за вече настъпилата еволюция на амниотите, тъй като свидетелстват за придвижването на четирикраки животни, стъпващи върху пръсти с ноктоподобни образувания.

Ако същества, толкова примитивни като Westlothiana lizziae, също са притежавали подобни на нокти структури, то тези следи вече не могат да се считат за недвусмислен белег за наличието на амниоти. Възможно е някои от тях да са оставени от сродни четирикраки земноводни, които са притежавали анатомични характеристики, типични за сухоземните животни, но същевременно са прекарвали живота си както във водата, така и на сушата.

„По-общият извод е, че белезите, характерни за сухоземните животни – като например стъпало, наподобяващо това на влечугите, преден крайник, способен да носи тежест, и фаланги, завършващи с нокти – не са били уникални за четирикраките, а са се натрупвали постепенно у техните близки роднини: животни, които все още са обитавали както водната, така и сухоземната среда“, завършва Дженкинс.

Снимка: Unsplash/Roger Benson, posted with permission from National Museums Scotland

Виж още: Прокобата за мъртвия интернет днес изглежда по-близко от всякога, но хората реагират по различни начини