Мистериозна космическа експлозия е предизвикала блестяща светкавица в пространството между две галактики, отдалечени на повече от 3 милиарда светлинни години.

Оптичната светкавица, която е един от най-ярките изблици на синя светлина във Вселената, но е продължила само няколко дни, е последният пример за рядко срещано кратко астрономическо събитие, наречено светещ бърз син оптичен преход (LFBOT).

LFBOT са пълна загадка. Първият открит такъв е наблюдаван едва през 2018 г. Означен като AT2018cow, той беше разположен в спиралния ръкав на своята галактика на разстояние 200 милиона светлинни години. Наречена Кравата, тя беше до 100 пъти по-ярка от обикновена свръхнова и беше ярка и в радиовълните, ултравиолетовите и рентгеновите лъчи. Ако това е била свръхнова, тя се е държала много странно. Обикновено свръхновата остава ярка в продължение на седмици или дори месеци и има разпознаваем спектър. И все пак Кравата избледня след няколко дни.

Подобни светлинни изблици се откриват с честота около един на година и се наричат с имена на животни въз основа на последните три букви в наименованието им. Други LFBOT са наречени Камилата, Коалата и Тасманийският дявол. Последният LFBOT, открит от Zwicky Transient Facility в обсерваторията Паломар в Калифорния на 10 април, е обозначен като AT2023fhn и съответно е наречен Финч.

След първоначалното засичане на LFBOT е предприета предварително планирана поредица от наблюдения с телескопи на земята и в Космоса. Телескопът Gemini South в Чили измери спектъра на Финч и установи, че той е с температура 20 000 градуса по Целзий - което е горещо, но не толкова горещо, колкото някои масивни звезди и със сигурност не толкова горещо, колкото свръхнова. Измерванията на червеното преместване я поставят на разстояние около 3 милиарда светлинни години - огромно разстояние, на което само космическият телескоп "Хъбъл" може да определи галактиката домакин.

И когато го направи, астрономите направиха шокиращо наблюдение: Финч изобщо не е бил в галактика.

Всички предишни LFBOT са наблюдавани в спиралните ръкави на галактиките, но "Хъбъл" наблюдава, че Финч се намира в междугалактичното пространство, на около 50 000 светлинни години от една голяма спирална галактика и на 15 000 светлинни години от малка галактика.

Местоположението му изглежда противоречи на възможността да е свръхнова на експлодирала масивна звезда. Макар че има звезди бегълци, които преминават от галактиката в междугалактическото пространство след среща със свръхмасивна черна дупка, масивните звезди живеят само няколко милиона години, преди да избухнат в свръхнова, което не е достатъчно време за една звезда да стигне дотам.

"Колкото повече научаваме за LFBOT, толкова повече ни изненадват", казва в изявление Ашли Краймс, научен сътрудник в Европейската космическа агенция и водещ автор на нов документ, описващ наскоро наблюдавания LFBOT. "Показахме, че LFBOT могат да се появят на голямо разстояние от центъра на най-близката галактика, а местоположението на Финч не е това, което очакваме за какъвто и да е вид свръхнова."

Краймс и екипът ѝ се фокусират върху две възможни обяснения. Едното е, че "Финч" е била светлинен проблясък, причинен от звезда, разкъсана от черна дупка със средна маса, която е черна дупка с маса между 100 и няколко хиляди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Смята се, че черните дупки с междинна маса се намират в ядрата на някои кълбовидни звездни купове, които се крият в покрайнините на галактиките. Краймс планира в крайна сметка да използва мощната оптика на космическия телескоп "Джеймс Уеб", за да търси всякакви слаби кълбовидни звездни купове на същото място като Финч.

Алтернативно, Финч може да е бил килонова - експлозия в резултат на сблъсъка на две неутронни звезди (или понякога между неутронна звезда и черна дупка). По това време Лазерният интерферометър за гравитационни вълни не е работил, за да открие евентуални гравитационни вълни, или пулсации в пространство-времето, от сливане на неутронни звезди (последното наблюдение започна през май). А на разстояние 3 милиарда светлинни години Финч може да е бил твърде далеч, за да бъде открит. Не е открито и свързано с феномена гама-изригване.

Снимка: NASA/ESA/NSF's NOIRLab/M. Garlick/M. Zamani

Виж още: Експерт твърди, че Алцхаймер всъщност може да не е мозъчно заболяване