Роботизиран телескоп на Луната може да надникне по-дълбоко във Вселената, отколкото известният телескоп "Джеймс Уеб", и може би дори да помогне за откриването на живот на екзопланети, твърдят учени.

Астрономите смятат, че мощните инструменти на Луната могат да открият следващата граница в астрономическите изследвания, позволявайки им да изучават явления, невидими за съществуващите наземни и космически обсерватории. Предложени са различни идеи, включително свръхчувствителни детектори на гравитационни вълни, които биха могли да забележат по-фини пулсации в пространство-времето, отколкото земните детектори, и радиотелескопи, които биха могли да се възползват от тихата среда на Луната, за да открият сигнали от най-ранните епохи в историята на Вселената.

Друга идея, представена от астронома Жан-Пиер Мейяр на неотдавнашната конференция "Астрономия от Луната", организирана от Кралското дружество в Лондон, включва поставянето на инфрачервен телескоп с ширина 13 метра в постоянно засенчен кратер близо до един от полюсите на Луната.

Такъв телескоп ще бъде по-чувствителен от настоящата звезда на инфрачервената астрономия - космическия телескоп на NASA "Джеймс Уеб", и ще вижда части от електромагнитния спектър, които са невидими за "Уеб".

Първичното огледало на "Джеймс Уеб" е с диаметър 6.5 метра. Телескопът, реализиран на Луната, би могъл да бъде с диаметър 13 метра, което означава, че събирателната площ е четири пъти по-голяма от тази на "Джеймс Уеб". Следователно при четири пъти повече светлина от източника тя би била по-чувствителна в общата област от 1 до 28 микрометра. А разполагайки с тази събирателна площ, тя ще може да наблюдава до голяма степен неизследваната област отвъд 28 микрометра.

Това, за което говори Мейяр, е частта от електромагнитния спектър, която космическият телескоп "Джеймс Уеб" може да открие - излъчване с дължина на вълната между 0.6 и 28 микрометра, което включва близка до инфрачервената и средна инфрачервена светлина. Инфрачервените вълни са малко по-дълги от тези, които могат да видят човешките очи, и могат да се възприемат като топлина. Като засича инфрачервеното излъчване, космическият телескоп "Джеймс Уеб" може да зърне дори обекти, които са твърде студени, за да светят видимо.

Но дори и той има своя лимит. Тази граница зависи от температурата на телескопа, както и от размера на неговото огледало. Един инфрачервен телескоп, разположен в постоянно засенчен лунен кратер, би могъл да бъде не само по-голям, но и по-студен и следователно способен да открива още по-студени явления.

Максималната граница на инфрачервения спектър идва от температурата, до която телескопът може да бъде охладен. В случая с космическия телескоп "Джеймс Уеб" хладните условия се осигуряват от петслоен слънчев щит, който предпазва телескопа, намиращ се на 1.5 милиона километра от Земята, от слънчевите лъчи и топлината, излъчвана от нашата планета. Но в някои кратери на лунните полюси съществуват много по-студени места. Чрез внедряването на телескопа там, без да е необходим екран или механичен хладилник, телескопът и неговият инструмент се поставят при много ниска температура на мястото.

Благодарение на тези ниски температури лунният инфрачервен телескоп може да открие далечната инфрачервена част на електромагнитния спектър - лъчение с дължина на вълната до 200 микрометра.

Далечните инфрачервени вълни не могат да бъдат наблюдавани от нито един съществуващ телескоп. Наскоро пенсионираната летяща обсерватория SOFIA на NASA беше специалист в изучаването на този вид светлина. Но този телескоп, способен да открива дължини на вълните от 5 до 612 микрометра, беше пенсиониран през 2022 г. поради високите разходи за експлоатацията му след препоръка на Националната академия на науките, инженерството и медицината на САЩ.

Снимка: Unsplash

Виж още: Рекордно: Мисия на Firefly Aerospace от бюрото до Космоса за 27 часа