Търсенето на лек за болестта на Алцхаймер се превръща във все по-напрегнато и спорно начинание, като през последните години се наблюдават няколко важни противоречия.

През юли 2022 г. списание Science съобщи, че ключов научен труд от 2006 г., публикуван в престижното списание Nature, в който подвидът на мозъчния протеин, наречен бета-амилоид, е посочен като причина за болестта на Алцхаймер, може да се основава на фалшифицирани данни.

Една година по-рано, през юни 2021 г., Американската агенция по храните и лекарствата одобрява адуканумаб: антитяло, насочено към бета-амилоида, като средство за лечение на болестта на Алцхаймер, въпреки че данните в подкрепа на употребата му са непълни и противоречиви.

Някои лекари смятат, че адуканумаб никога не е трябвало да бъде одобряван, докато други твърдят, че трябва да му се даде шанс. При положение че милиони хора се нуждаят от ефективно лечение, защо изследователите все още се лутат в търсенето на лек за това, което вероятно е едно от най-важните заболявания, с които се сблъсква човечеството?

В продължение на години учените са се съсредоточили върху опитите си да предложат нови методи за лечение на болестта на Алцхаймер, като предотвратяват образуването на увреждащи мозъка струпвания от мистериозния протеин, наречен бета-амилоид.

Всъщност учените, вероятно са изпаднали в известна интелектуална рутина, концентрирайки се почти изцяло върху този подход, като често пренебрегват или дори игнорират други възможни обяснения. За съжаление тази отдаденост на изучаването на анормалните протеинови струпвания не е довела до създаването на полезно лекарство или терапия. Нуждата от нов начин на мислене за болестта на Алцхаймер се очертава като основен приоритет в науката за мозъка.

Лабораторията в Института за мозъка "Кремвил", част от Университетската здравна мрежа в Торонто, разработва нова теория за болестта на Алцхаймер.

Въз основа на тези 30-годишни изследвания вече не се смята, че болестта на Алцхаймер е предимно заболяване на мозъка. По-скоро учените смятат, че болестта на Алцхаймер е основно разстройство на имунната система в мозъка.

Имунната система, която се намира във всеки орган на тялото, представлява съвкупност от клетки и молекули, които работят в хармония, за да възстановяват уврежданията и да предпазват от чужди нашественици.

Когато човек се спъне и падне, имунната система помага да се поправят увредените тъкани. Когато някой преживее вирусна или бактериална инфекция, имунната система помага в борбата срещу тези микробни нашественици. Абсолютно същите процеси са налице и в мозъка. Когато има травма на главата, имунната система на мозъка се задейства, за да помогне за възстановяването.

Смята се, че бета-амилоидът не е необичайно произведен протеин, а по-скоро нормално срещаща се молекула, която е част от имунната система на мозъка. Предполага се, че тя трябва да бъде там. При мозъчна травма или при наличие на бактерии в мозъка бета-амилоидът има ключов принос за цялостния имунен отговор на мозъка. И точно тук започва проблемът.

Поради поразителното сходство между мастните молекули, които изграждат мембраните на бактериите и мембраните на мозъчните клетки, бета-амилоидът не може да направи разлика между нахлуващите бактерии и мозъчните клетки гостоприемници и погрешно атакува самите мозъчни клетки, които би трябвало да защитава.

Това води до хронична, прогресивна загуба на функциите на мозъчните клетки, която в крайна сметка завършва с деменция - всичко това, защото имунната система на организма ни не може да направи разлика между бактерии и мозъчни клетки.

Когато се разглежда като погрешно насочена атака на имунната система на мозъка срещу самия орган, който тя би трябвало да защитава, болестта на Алцхаймер се превръща в автоимунно заболяване.

В допълнение към автоимунната теория за болестта на Алцхаймер започват да се появяват и много други нови и разнообразни теории. Например някои учени смятат, че болестта на Алцхаймер е заболяване на малки клетъчни структури, наречени митохондрии - фабриките за енергия във всяка мозъчна клетка.

Митохондриите превръщат кислорода от въздуха, който дишаме, и глюкозата от храната, която приемаме, в енергия, необходима за запомняне и мислене.

Някои твърдят, че това е крайният резултат от специфична мозъчна инфекция, като за виновник често се сочат бактерии от устата. Други предполагат, че заболяването може да се дължи на неправилно боравене с метали -  вероятно цинк, мед или желязо.

Снимка: Unsplash

Виж още: Създадоха най-подробната карта на връзките в мозъка на насекомо