Вероятно съществува мрежа от пещери, скрити точно под повърхността на Луната, и изследователите може би най-накрая са открили точка за достъп. Тези пещери се прогнозират отдавна, но досега беше трудно да се докаже тяхното съществуване или да се намери начин бъдещите мисии да ги изследват директно.

Повърхността на Луната е осеяна с ями и т.нар. светлинни прозорци, които представляват отвори в покрива на пещера, за които се смята, че са се образували в резултат на срутването на древни лавови тръби - тунели, образувани при изтичането на лава под твърда кора. Леонардо Карер от Университета в Тренто, Италия, и колегите му анализираха отново радарните наблюдения на най-дълбоката известна от тези особености, наречена долина Mare Tranquillitatis, които бяха направени от Лунния разузнавателен орбитър на НАСА през 2010 г.

Използвайки симулации и сравнения с лавови тръби на Земята, изследователите установяват, че долината Mare Tranquillitatis изглежда води до голяма пещера, заровена на поне 130 метра под земята. Изглежда, че пещерата е широка около 45 метра и дълга поне 30 метра, въпреки че може да е дори по-голяма.

"Подобни пещери биха могли да предоставят уникален прозорец към еволюцията на Луната", казва Карер. "Анализът на лунните пещерни скали, които не са променени от суровата среда на лунната повърхност, може да даде значителен поглед върху ключови научни въпроси като хронологията и продължителността на лунната вулканична дейност, както и действителния състав на лунната мантия."

Същият каменен таван, който предпазва пещерните скали от интензивната радиация, изпитвана на повърхността, би могъл да осигури ценна защита и на бъдещите изследователи на Луната. "За разлика от лунната повърхност, където температурата рязко се променя между деня и нощта, пещерите имат стабилна вътрешна температура. Освен това те са и естествен щит срещу радиация и удари от метеорити", завършва Карер.

Снимка: Unsplash

Виж още: Първият в света биопроцесор, изработен от човешка мозъчна тъкан, използва милион пъти по-малко енергия