През 90-те години на миналия век мексиканският физик теоретик Мигел Алкубиере предлага нов вид хипотетично деформационно задвижване, което би позволило на космически кораб да се движи със скорост, по-висока от тази на светлината.

За да се справи с този на пръв поглед непосилен за физиката трик, това хипотетично задвижване би трябвало да генерира вълна, която кара тъканта на пространството да се разширява пред него и да се свива зад него. Това би могло да създаде "изкривен балон" (warp bubble), който да предпазва пътуващите в него, докато те преодоляват светлинни години от междузвездното или дори междугалактическото пространство за един миг.

Макар да звучи като фантастична идея, излязла направо от сериал като "Стар Трек", някои учени смятат, че идеята е основателна - и сега дори обмислят възможността технологията да осигури нови възможности за откриване на напреднали извънземни цивилизации с помощта на инструменти като Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO).

В статия, която все още не е рецензирана от специалисти, екип от изследователи от водещи университети, включително Оксфорд и института "Макс Планк", предполага, че колапсът на деформирания балон на Алкубиере може да генерира гравитационни вълни, които можем да открием - забавен мисловен експеримент, който може да ни помогне в търсенето на извънземен живот, независимо колко малко вероятен е той.

Разбира се, съществуването на такъв космически кораб, който може да преодолее скоростта на светлината, ще изисква да пренапишем законите на физиката.

И остават много въпроси. Например спирането би могло да бъде изключително трудно, тъй като пътниците не са в състояние да влияят на света извън балона на деформацията, както посочват изследователите.

Друго "ключово предизвикателство е стабилността", се казва в документа. "Не е известно уравнение на състоянието, което би поддържало задвижването през такъв балон в стабилна конфигурация във времето. Ето защо, макар че може да се изисква първоначално балонът на деформацията да е постоянен, той бързо ще еволюира от това състояние и в повечето случаи деформациите и пространство-времето ще се разпръснат или ще се сринат в централна точка."

За щастие тази нестабилност може да я направи откриваема. Ако подобен балон колабира, той би могъл да генерира гравитационни вълни, които се различават от тези, които можем да наблюдаваме.

"Като цяло сигналът е много различен от типичните компактни двойни коалесценции, наблюдавани от детекторите на гравитационни вълни, и прилича повече на събития като колапс на нестабилна неутронна звезда или челен сблъсък на две черни дупки", се казва в статията.

Засега обаче заключението на авторите не е нищо повече от увлекателен мисловен експеримент.

"Ще бъде необходима допълнителна работа, за да се разбере колко общи са подписите и да се характеризира правилно тяхната откриваемост", заключават изследователите.

Снимка: Unsplash

Виж още: Шестте неразгадани тайни на древните цивилизации