Няколко часа след официалната клетва на съдия Джаред Айзакман като следващия администратор на НАСА, президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, в която очертава целите на космическата си политика за следващите три години.

Изпълнителната заповед, озаглавена „Осигуряване на американско космическо превъзходство“, гласи, че страната трябва „да следва космическа политика, която ще разшири обхвата на човешките открития, ще гарантира жизненоважните икономически и сигурностни интереси на нацията, ще даде тласък на търговското развитие и ще положи основите на нова космическа ера“.

В новата изпълнителна заповед няма нищо революционно, тъй като голяма част от нея се основава на предварително обявени политики, които обхващат няколко администрации. В документа обаче има някои забележителни моменти, които ясно отразяват приоритетите на Белия дом и лидерството на Айзъкман в НАСА.

Те включват:

Кацане на Луната през 2028 г.: Тръмп се ангажира да върне американците на Луната до 2028 г. чрез програмата „Артемида“. Айзъкман трябва да представи план в рамките на 90 дни за постигане на тази и други политически цели и за смекчаване на евентуални проблеми. Предполага се, че това ще включва идеи за ускоряване на разработването на система за кацане на хора и космически костюми за лунната повърхност.

Лунна база: Създаване на „първоначални елементи на постоянен лунен аванпост до 2030 г., за да се гарантира устойчиво американско присъствие в Космоса и да се даде възможност за следващите стъпки в изследването на Марс“. Използването на термина „база“ може да означава дейности на повърхността или лунния портал в орбита около Луната и изглежда умишлено двусмислено.

Ядрени реактори на Луната: Целта е да се разположат ядрени реактори на Луната и в орбита, включително реактор на лунната повърхност, готов за изстрелване до 2030 г. С тази точка изглежда, че администрацията е ангажирана с някакви дейности на лунната повърхност в дългосрочен план.

Частни мисии: „Повишаване на устойчивостта и рентабилността на архитектурите за изстрелване и изследване, включително улесняване на търговските услуги за изстрелване и даване на приоритет на изследването на Луната“. Добре е да се види, че администрацията признава, че частно разработените ракети са бъдещето.

Край на МКС: „Стимулиране на инициативите на частния сектор и търговски път за замяна на Международната космическа станция до 2030 г.“. Това е повторна декларация на целта на НАСА да прекрати космическата станция през 2030 г. и да има една или повече търговски станции, готови за работа като продължение. На този етап това последното е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Фокус върху по-ефективни обществени поръчки: „Използване на съществуващите правомощия за подобряване на ефективността и ускоряване на придобиването на космически ресурси, включително предпочитание към търговски решения и общо предпочитание към документи като Other Transactions Authority или Space Act Agreements, обичайни търговски условия или други начини за насърчаване на ефективни или рационализирани придобивания“. Договорите на базата на „разходи плюс“ не се споменават.

Прекратяване на Националния космически съвет: „Настоящата заповед замества Изпълнителна заповед 14056 от 1 декември 2021 г. (създаване на Национален космически съвет), която се отменя“. Тръмп възстанови Космическия съвет по време на първия си мандат, но вероятно вицепрезидентът Джей Ди Ванс не проявява интерес към тази област на политиката.

Забележително е, че в този документ не се споменава конкретен план за изпращане на хора на Марс. Има само две препратки към Червената планета, като и двете говорят за изпращането на хора там като далечна цел. Един анонимен източник наскоро сподели пред медиите, че веднага щом Тръмп разбрал, че няма начин хората да кацнат на Марс по време на втория му мандат, той вече не се интересувал от тази инициатива.

Снимка: Pexels

Виж още: Първата футболна игра на FIFA след партньорството с ЕА е ексклузив за Netflix