Изследователи наскоро засякоха бактерии, които избягват антибиотичното лечение с невиждан досега трик.

Проблемният талант на бактериите да развиват резистентност срещу антибиотици е бързо нарастваща заплаха за здравето. Тази способност има древен произход и позволява на устойчиви на лекарства бактериални инфекции като MRSA и гонорея да убиват 1.3 милиона души по света всяка година.

Тези супербактерии дори намират своето място в диви животни, като делфини и мечки.

Изменчивите микроби могат да крадат гени един от друг, като бързо си предават резистентни на антибиотици тактики. Стратегиите включват директно инактивиране на антибиотиците, предотвратяване на натрупването на антибиотици в техните системи или промяна на мишените на антибиотиците, така че лекарствата вече да не са ефективни.

Благодарение отчасти на прекомерната употреба на антибиотици супербактериите натрупват множество резистентни тактики, което ги прави изключително трудни за лечение.

„Тази нова форма на резистентност е неоткриваема при условия, които се използват рутинно в патологичните лаборатории, което прави много трудно за лекарите да предписват антибиотици, които ефективно да лекуват инфекцията, а това потенциално води до много лоши резултати и дори преждевременна смърт“, обяснява изследователят Тимъти Барнет, специалист по инфекциозни болести на Telethon Kids Institute.

Микробиологът от Telethon Kids Institute Калинду Родриго и негови колеги откриха този нов механизъм, докато изследват как Streptococcus от група А реагира на антибиотици.

Тази бактерия обикновено причинява възпалено гърло и кожни инфекции, но може да доведе и до системни инфекции като скарлатина и синдром на токсичен шок.

„Бактериите трябва да произвеждат свои собствени фолати, за да растат и на свой ред да причинят заболяване. Някои антибиотици действат, като блокират производството на фолат, за да спрат растежа на бактериите и да лекуват инфекцията“, обяснява Барнет.

„Когато разглеждахме антибиотик, който обикновено се предписва за лечение на кожни инфекции от стрептококи от група А, открихме механизъм на резистентност, при който за първи път бактериите демонстрираха способността да приемат фолати директно от своя човешки гостоприемник, когато са блокирани да произвеждат свои собствени.“

Така че Streptococcus е придобивала вече обработен фолат извън собствените си клетки. Тези молекули са в изобилие в телата ни. Процесът напълно заобикаля действието на сулфаметоксазол: антибиотик, който инхибира синтеза на фолат в бактериите, като по този начин прави лекарството неефективно.

Родриго и екипът идентифицираха поне един включен ген: thfT. Той кодира част от системата за събиране на фолат, подобно на нашата собствена, тъй като ние също не можем да произвеждаме фолат и трябва да го получаваме от нашата храна.

Следователно бактериите Streptococcus с този ген са намерили начин да изсмучат фолат и да подкопаят сулфаметоксазола. В лабораторията Streptococcus от група А се поддава на сулфаметоксазолови антибиотици, защото няма друг достъпен източник на фолат.

В този случай бактериите са устойчиви на антибиотиците само когато причиняват действителна инфекция в тялото ни. Това означава, че все още няма лесен начин за откриване на тази антибиотична резистентност в патологичните лаборатории.

Този механизъм предполага, че антибиотичната резистентност е много по-разнообразна, отколкото изследователите са осъзнавали преди това, и подчертава необходимостта от установяване на по-гъвкави лечения срещу бактериите.

„За съжаление подозираме, че това е само върхът на айсберга – идентифицирахме този механизъм в тази конкретна бактерия, но е вероятно това да бъде по-широк проблем сред други бактериални патогени“, казва Барнет.

Разбирането на тези механизми е първата стъпка към възможността за противодействие, като вместо това се предписват други класове антибиотици.

„Жизненоважно е да сме една крачка пред предизвикателствата на антимикробната резистентност и като изследователи трябва да продължим да проучваме как се развива резистентността в патогените и да проектираме бързи и точни диагностични методи и терапии“, призовава Родриго.

Снимка: Unsplash

Виж още: Адаптивни организми могат да оцелеят стотици милиони години на Марс