От класическата литература до съвременните хитови филми, пътуването във времето е теория, която ни пленява от поколения. Независимо дали говорим за прочутия автомобил DeLorean в Back to the Future, Doctor Who и неговия TARDIS или дори по-научнообоснованите идеи като червеевите дупки в Interstellar, пътуването във времето в популярната култура винаги се е състояло от група хора, летящи стотици години в миналото или бъдещето благодарение на някакъв вид свръхестествен обект.

В продължение на години идеята за пътуване във времето е била отхвърляна като напълно измислена - досега, тъй като учените вярват, че теоретично може все пак да е възможно. Просто може би не по начина, по който си го представяте в момента.

За съжаление реалният живот е много по-малко вълнуващ от холивудски филм или култов научнофантастичен сериал. В действителност най-близкото нещо, което имаме до пътуването във времето, е много по-научно, по-малко вълнуващо и включва натоварване от теоретична физика.

Според НАСА в момента всеки пътува „във времето“ със скорост една секунда в секунда, което означава, че ако някой може да пътува по-бързо от една секунда в секунда, той технически би пътувал във времето.

Първоначалните аргументи за пътуване във времето в реалния живот могат да бъдат проследени до формулировката на Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн от 1905 г. Една изключително опростена версия на аргумента на Айнщайн гласи, че скоростта, с която тече времето, зависи както от заобикалящата ви среда, така и от скоростта, с която пътувате, като колкото по-бързо пътувате, толкова по-бавно преживявате времето.

Тази теория по-късно ще бъде тествана от учените Джоузеф Хафеле и Ричард Кийтинг, които търсят начин да докажат това забавяне на времето - разлика в изминалото време на два различни часовника - през 1971 г.

За да проведат експеримента, двойката учени поставя четири свръхпрецизни атомни часовника на два различни самолета, летящи в различни посоки. След това часовниците бяха сравнени с други часовници на земята, като тези на борда на полета, движещи се срещу въртенето на Земята, губят около 59 наносекунди време в сравнение с часовниците на Земята. Междувременно часовниците на борда на самолета, движещ се с въртенето на Земята, се движеха по-бързо от двата, печелейки около 273 наносекунди, което означава, че по същество са изпитали пътуване във времето.

Тази теория може да се приложи и към астронавти, които прекарват продължителни периоди от време на борда на Международната космическа станция, като така например американският астронавт Скот Кели се завръща на Земята малко по-млад от своя близнак Марк поради скоростта, с която се движи в орбита.

Снимка: Unsplash

Виж още: Китай вече може да обърка глобалните комуникации с мощно устройство за рязане на подводни кабели