През последните години американската армия направи много за концепцията, известна като „тактически реагиращо изстрелване“. Това по същество означава, че ако има бързо развиваща се заплаха в Космоса - да речем, противник извади от строя ключов за националната отбрана спътник, - военните биха искали да имат възможност бързо да заредят с гориво спътник на Земята, да го свържат с ракета и да го изстрелят в Космоса.

Космическите сили на САЩ за пръв път демонстрираха тази тактическа способност с изстрелване на ракетата Alpha на Firefly през 2023 г. Като част от този тестов полет Victus Nox сателитът беше капсулиран в обтекател за полезен товар и свързан с ракетата, като всички крайни приготовления за изстрелване приключиха в рамките на 27 часа.

Но какво би станало, ако съществуваше още по-бърз начин за реакция? Това е визията, която стои зад новата федерална дотация от 60 млн. долара за нова космическа компания на име Gravitics за концепция, наречена орбитален носител.

„В много отношения това прилича на това, което прави самолетоносачът“, казва Джон Гоф, директор на отдела за напреднали концепции на базираната в Сиатъл компания.

В интервюта за концепцията представителите на компанията бяха донякъде умишлено неясни по отношение на конкретните подробности за това какво ще могат да правят орбиталните носители. В публикуваното съобщение за пресата, в което се изтъква получаването на безвъзмездни средства от Космическите сили на САЩ за стратегическо увеличаване на финансирането или STRATFI, също липсват подробности. Космическите сили предпочитат да запазят оперативните възможности на превозното средство в тайна.

Все пак като цяло идеята е да се осигури нехерметизиран модул, в който един или повече спътници да бъдат предварително разположени в орбита.

Такъв модул ще изолира спътниците от космическата среда, като предпазва батериите и чувствителната им електроника от тежки термични цикли на всеки 90 минути, и ще осигури известна защита от радиация. Освен това орбиталният носител ще скрие намиращите се в него спътници от наблюдението на други държави или враждебни участници в космическото пространство. След това, когато е необходим сателит, той може да бъде разгърнат в множество орбити от носителя.

Демонстрационна мисия е възможна още през 2026 г., въпреки че Gravitics и Космическите сили не са споделили конкретни срокове.

Компанията Gravitics е основана през 2021 г. с цел изграждане на големи структури в Космоса за обитаване или други цели, а името ѝ отразява дългосрочното желание да осигури изкуствена гравитация.

Първоначалният продукт на компанията е модул с диаметър 4 метра, който може да осигурява енергия и обем под налягане. Тя вече работи с Axiom Space за подпомагане на дейността си и би могла да работи с други компании за космически станции. С новата федерална награда компанията вече се насочва и към приложения в областта на националната отбрана.

Gravitics извършва и предварителна работа по по-голям модул с диаметър 7.6 метра, известен като StarMax, като това включва тестове под налягане. Един модул StarMax ще има обем под налягане от 400 кубични метра, което е около 40% от размера на цялата Международна космическа станция.

Снимка: Unsplash/Gravitics

Виж още: Гъвкавият iPhone ще има панти от течен метал, които не се деформират