Астрономи може би за пръв път са станали свидетели на поглъщане на планета от звезда, подобна на Слънцето, което хвърля светлина върху евентуалната съдба, която ще сполети Земята след около четири милиарда години. Една от теориите сочи, че когато умиращото ни Слънце се разрасне, ще погълне нашия свят.
Анализирайки безброй звезди на различни етапи от тяхната еволюция, астрономите откриха, че когато нашето Слънце и подобните му звезди наближат края на живота си, те започват да изчерпват основния си източник на гориво - водорода, в близост до ядрата си. Това води до свиване на ядрата им и до разширяване и охлаждане на външните им обвивки. По време на тази фаза на "червен гигант" тези звезди могат да се издуят от 100 до 1000 пъти над първоначалния си диаметър, поглъщайки близко обикалящи планети.
"Знаем, че това трябва да се случи с всички планети, които обикалят на разстояния, по-малки от това на Земята, но се считаше за изключително трудно да се предоставят експериментални доказателства за това", споделя за Space.com водещият автор на изследването Кишалай Де, астрофизик от Масачузетския технологичен институт.
В продължение на десетилетия учените са откривали доказателства за звезди непосредствено преди и малко след акта на поглъщане на планети. Досега обаче изследователите никога не бяха улавяли звезда по време на самото събитие.
"Честно казано, една от най-големите изненади за мен беше, че изобщо я открихме", казва Де. "Поглъщането на планети е фундаментална прогноза в разбирането ни за звездите и планетите, но честотата им е много несигурна. Така че откриването на потенциално рядко събитие за първи път винаги е вълнуващо."
В новото изследване Де и колегите му правят своя пробив, след като изследват изблик на радиация, наречен ZTF SLRN-2020, който се е случил през 2020 г. в диска на Млечния път на около 12 000 светлинни години от нас, близо до съзвездието Акуила. По време на събитието една звезда е увеличила яркостта си 100 пъти в продължение на една седмица.
"Работата започна още през 2020 г., когато всъщност не търсех такъв тип събитие", припомня Де. "Търсех много по-често срещан тип избухвания, наречени нови." Новите са звездни експлозии, които могат да се случат, когато червен гигант изсипе гориво върху звезда спътник - бяло джудже.
Първоначалното откритие е направено чрез анализ на данните, събрани от Центъра за преходни явления "Цвики" в обсерваторията "Паломар" на Калифорнийския технологичен институт. Уредът Zwicky Transient Facility сканира небето за звезди, които бързо променят яркостта си, което може да е събитие като нова.
За да научи повече за ZTF SLRN-2020, Де анализира спектъра на светлината от яркото избухване. "Тогава с изненада видях, че за разлика от свръхнова, която има горещ газ около себе си, този източник е заобиколен предимно от хладен газ.
Хладният газ от подобни избухвания често е резултат от сливането на звезди. Когато последва разглеждането на данни от същата звезда, събрани от обсерваторията "Кек" в Хавай, той откри и молекули, които могат да съществуват само при много ниски температури. Студеният газ може да се кондензира и с течение на времето да образува прах. Около година след първоначалното откритие Де и колегите му анализират данни от същата звезда, този път събрани с помощта на инфрачервена камера в обсерваторията "Паломар". Инфрачервените данни могат да дадат сигнали за по-студен материал за разлика от ярките сигнали във видимата светлина, които често идват от нови и други мощни събития.
Учените установиха, че краткото избухване на видима светлина от звездата е било придружено от изключително ярки сигнали в близката инфрачервена област, които бавно са избледнели в продължение на шест месеца. Това потвърди подозренията, че този източник наистина е образувал много прах.
Последното парче от пъзела дойде, когато изследователите проучиха данните, събрани от инфрачервения космически телескоп на NASA NEOWISE. Това показа, че общото количество енергия, което звездата е освободила след първоначалното си избухване, е било изненадващо малко - около една хилядна от величината на всяко звездно сливане, наблюдавано в миналото.
Снимка: International Gemini Observatory/NOIRLab/NSF/AURA/M. Garlick/M. Zamani
Виж още: Китайският марсоход с вълнуваща находка за водното минало на Червената планета