В учебниците по природни науки обикновено се описва, че хората имат пет сетива - зрение, обоняние, слух, вкус и осезание. Макар да е вярно, че това са най-външните и очевидни сетива, те далеч не са единствените. От една страна, има проприоцепция, която описва способността на тялото да усеща своето положение и движение в пространството - това може да не изглежда като нещо важно, но ако живеете без нея, лошото равновесие е само началото на проблемите ви.

Сега ново проучване, проведено от учени от университета „Дюк“, показва, че в червата ни се крие още едно чувство. Това е домът на микробиома - съвкупност от бактерии, гъбички, вируси и археи, които оказват влияние върху имунната ни система, храносмилането и дори върху психичното ни здраве. И именно в този микробиом бактериалните флагели (подобната на опашка структура, която бактериите използват, за да плуват) освобождават древен протеин, известен като „флагелин“. Това ново проучване, публикувано в списание Nature, описва флагелина като метод, чрез който невроподите, по същество невроните в червата, регулират апетита.

Според учените невроподите съдържат рецептор, известен като „толоподобен рецептор 5“, или TLR5, който изпраща импулси към мозъка чрез блуждаещия нерв - информационната магистрала между червата и мозъка, която е и най-дългият нерв от автономната нервна система на тялото. Това показва как микробите, живеещи в червата ни, могат да комуникират с човешкия мозък.

„Бяхме любопитни дали организмът може да усеща микробните модели в реално време и не само като имунна или възпалителна реакция“, казва Диего Бохоркес, старши автор на изследването от университета „Дюк“, в изявление за пресата, „но и като нервна реакция, която направлява поведението в реално време“.

За да проверят идеята, учените поставят гладни мишки през нощта и когато им се доставя доза флагелин в дебелото черво, мишките ядат по-малко от очакваното. Когато същият експеримент бил проведен с мишки, при които липсвал рецепторът TLR5, мишките изяли всичко и бързо наддали на тегло. Това предполага, че този път на комуникация между микроби и мозък играе роля в създаването на усещането „пълен съм“ у хората и другите бозайници. Изследователите наричат това наше „невробиотично чувство“ и то може да бъде нашето шесто чувство.

Разбира се, микробиомът е изключително хаотична среда, съдържаща около 100 трилиона микробни клетки, които могат да бъдат повлияни от диетата, начина на живот и околната среда. Следващата стъпка на учените е да разберат кои диети променят микробиома и по какъв начин.

„В перспектива смятам, че тази работа ще бъде особено полезна за по-широката научна общност, за да се обясни как нашето поведение се влияе от микробите“, завършва Бохоркес. „Това може да бъде ключова част от пъзела при състояния като затлъстяване или психични разстройства.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Ние сме отчасти вирус: древна ДНК показва какво точно ни прави хора