За първи път бе изчислена възрастта на един от най-големите и сложни видове пясъчни дюни на Земята.

Звездните дюни - или пирамидалните дюни - са наречени така заради характерните си форми и достигат стотици метри височина. Те се срещат в Африка, Азия и Северна Америка, както и на Марс, но експертите никога досега не са били в състояние да определят кога са се образували.

Сега учените откриха, че дюната Лала Лалия в Мароко се е образувала преди 13 000 години. Звездните дюни се създават от противоположни ветрове, които променят посоката си. Разбирането на възрастта им помага на учените да разберат тези ветрове и да разгадаят климата на онази епоха - казва професор Джеф Дюлер от университета в Аберистуит, който публикува изследването заедно с професор Чарлз Бристоу от университета "Бъркбек".

Лала Лалия (име, дадено от местните жители, което означава най-високата свещена точка) се намира в пясъчната зона Ерг Шеби в югоизточната част на Мароко. Висока е 100 м, широка е 700 м и има извиващи се рамена. След първоначалното си формиране спира да расте за около 8000 години, след което бързо се разширява през последните няколко хиляди години. Обикновено в геоложката история на Земята могат да се идентифицират пустини, но звездни дюни досега не са съществували.

Професор Дюлер казва, че това може да се дължи на факта, че те са толкова големи, че специалистите не са осъзнавали, че гледат една отделна дюна.

"Тези открития вероятно ще изненадат много хора, тъй като виждаме колко бързо се е формирала тази огромна дюна и че тя се движи из пустинята с около 50 см годишно", добавя той.

Учените са използвали техника, наречена луминесцентно датиране, за да определят възрастта на звездната дюна. Методът изчислява кога за последен път песъчинките са били изложени на дневна светлина. Проби от пясък са взети на тъмно от Мароко и са анализирани в лаборатория в условия на слаба червена светлина, подобни на старомодна фотографска работилница. Професор Дюлер описва минералните зърна в пясъка като "малки акумулаторни батерии". Те съхраняват в кристалите си енергия, която идва от радиоактивността в природната среда.

Колкото по-дълго пясъкът е заровен под земята, толкова повече радиоактивност е изложена на въздействието му и толкова повече енергия се натрупва в него. Когато зърната се изложат в лабораторията, те освобождават енергията под формата на светлина и учените могат да изчислят възрастта им.

"В тъмната ни лаборатория виждаме светлина от тези пясъчни зърна. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-стари са седиментните зърна и толкова повече време е минало, откакто са били погребани", казва професор Дюлер.

Други примери за такива огромни дюни са Звездната дюна в Колорадо, Северна Америка, която е най-високата дюна в САЩ, с размери 225 м от основата до върха.

Снимка: Unsplash

Виж още: HONOR Magic6 Pro: новата магия (РЕВЮ)