Еволюцията е създала удивително разнообразие от форми на живот тук, на Земята. Така се е случило, че говорещите примати с противопоставени палци са се издигнали до върха и изграждат бавно, но сигурно една космическа цивилизация. А какво да кажем за другите планети? Ако доминиращият вид на някой океански свят изгради някаква технологична цивилизация, ще може ли да избяга от океанския си дом и да изследва Космоса?

В нова статия в Journal of the British Interplanetary Society се разглежда идеята за цивилизации на други светове и факторите, които определят способността им да изследват своите слънчеви системи. Заглавието ѝ е "Представяне на факторите за бягство от екзопланетите и световете от типа Fishbowl (Два концептуални инструмента за търсене на извънземни цивилизации)". Единственият автор е Елио Кирога, професор в Атлантическия среден университет в Испания.

Няма как да знаем дали съществуват други извънземни интелигентности или не. Има поне някаква вероятност други цивилизации да съществуват и не сме в състояние да кажем със сигурност, че не съществуват. Уравнението на Дрейк е един от инструментите, които използваме, за да говорим за съществуването на извънземен интелект. Това е един вид структуриран мисловен експеримент под формата на уравнение, който ни позволява да оценим съществуването на други активни, комуникиращи чужди интелекти. Някои от променливите в уравнението на Дрейк са скоростта на образуване на звездите, броят на планетите около тези звезди и частта от планетите, на които може да се образува живот и на които животът може да се развие, за да се превърне в извънземна цивилизация.

В новата си изследователска статия Кирога предлага две нови концепции, които се включват в уравнението на Дрейк: коефициентът на бягство на екзопланетите и световете от типа Fishbowl.

Планетите с различни маси имат различни скорости на бягство. Скоростта на бягство на Земята е 11.2 km/s, което е повече от 40 000 km/h. Скоростта на бягство е за балистични обекти без задвижване, така че нашите ракети всъщност не развиват 40 000 км/ч. Но скоростта на бягство е полезна за сравняване на различни планети, тъй като не зависи от използваното превозно средство и неговото задвижване.

Свръхземните планети имат много по-големи маси и много по-високи скорости на бягство. Въпреки че няма точно определение за масата на свръхземята, много източници използват горната граница от 10 земни маси за определянето им. Така че извънземен интелект на свръхземя ще се сблъска с различен набор от условия, отколкото ние тук, на Земята, когато става въпрос за пътуване в Космоса.

В тази разработка Кирога прилага коефициента на бягство на екзопланетата (Fex) и скоростта на бягство на екзопланетата (Vex).) Работейки с тях, той получава извадка от скорости на бягство за някои известни екзопланети. Обърнете внимание, че съставът на планетите не е от решаващо значение, а само техните маси.

"Следователно може да се окаже, че интелигентен вид на тези планети никога не би могъл да пътува в Космоса поради чиста физическа невъзможност", пише Кирога. Всъщност те може би никога няма да се замислят за какъвто и да е вид космическо пътуване. Кой знае?

Разбира се, изследването на Космоса не е еднопосочна улица. Астронавтите трябва да се върнат от Космоса, а масата на планетата влияе върху това. Повторното навлизане в атмосферата налага собствени трудности на свръхземя, която е десет пъти по-масивна от нашата планета. Атмосферната плътност също играе роля. Космическият кораб трябва да контролира скоростта си и нагряването от триене при повторното навлизане, а това е по-трудно на по-масивна планета, точно както и бягството.

Кирога говори и за идеята за "световете в аквариум", или Fishbowl. Това са планетите с големина над Fex 2.2, от които бягството е физически невъзможно. Какъв би могъл да бъде животът на интелигентен вид на свят от типа Fishbowl?

В своята научна статия Кирога ни приканва да бъдем спекулативни с намек за научната фантастика. Представете си океански свят, който е дом на интелигентен вид. В течна среда комуникацията без помощ се разпространява много по-далеч, отколкото в атмосфера като земната. Неподпомаганите сигнали могат да се разпространят на стотици километри.

В подобна среда "... комуникацията между индивидите може да бъде осъществима без нуждата от комуникационни устройства", обяснява Кирога. Така че стимулът за разработване на комуникационни технологии може да не е налице. В този случай, казва Кирога, технологията може да не се е развила и цивилизацията може изобщо да не се счита за "комуникационна", което е един от ключовите моменти в определението за извънземен интелект.

"Телекомуникационните технологии може никога да не се появят на такъв свят, въпреки че той може да е дом на напълно развита цивилизация", пише Кирога. "Такава цивилизация не би била "комуникационна" и не би била включена в уравнението на Дрейк."

Други обстоятелства биха могли на практика да хванат цивилизациите в капана на техните родни светове. На планета с непрекъсната облачна покривка звездното небе никога не би могло да се види. Как би се отразило това на една цивилизация? Можете ли да се чудите за звездите, ако не ги виждате и не знаете, че са там? Разбира се, че не. Подобно нещо е вярно и в двойна звездна система, в която няма нощно време. Звездите никога не биха били видими и никога не биха били обекти и източници на удивление.

Океанските светове представляват подобна главоблъсканица. На океански светове или луни с топли океани и замръзнали ледени черупки с дебелина километри всички жители биха имали изключително ограничена гледка към вселената, която обитават. Трудно е да си представим технологична цивилизация, възникнала в океан под няколко километра лед. Но ние не сме в състояние да преценим дали това е възможно или не.

Снимка: Unsplash

Виж още: Сбогом на триенето: този нов диск побира масивните 1 петабайт данни