Демилитаризираната зона (ДМЗ), разделяща Северна и Южна Корея, е една от най-опасните граници в света – 250-километрова ивица, осеяна с огради, минни полета и войници.

Но повече от седем десетилетия след края на Корейската война, приключила с нестабилно примирие, ничията земя се е превърнала в непредвидено убежище за дивата природа, като изследователите са документирали близо 6000 вида, включително някои от най-редките животни на полуострова.

ДМЗ е създадена през 1953 г. след тригодишна война, която оставя милиони мъртви или разселени и разделя полуострова по 38-ия паралел. С течение на времето това, което е било замислено като буфер за предотвратяване на нов конфликт, се превръща в случаен екологичен оазис. Поради строгите военни ограничения човешката дейност е почти отсъстваща в тази 3-километрова ивица. За природата това отсъствие се оказва безценно.

„Там някога е имало артилерийски полигон“, разказва Ким Сунг-хо, директор на Института за екологични изследвания на ДМЗ, сочейки към хоризонта в Паджу, южнокорейски град близо до границата. „Откакто са спрели да стрелят, природата е станала толкова красива.“

Ким и неговите доброволци са прекарали две десетилетия в създаването на една от най-изчерпателните бази данни за дивата природа в демилитаризираната зона и околната гражданска контролна зона: строго ограничена зона южно от демилитаризираната зона, където цивилните лица се нуждаят от военно разрешение. Всяка седмица, независимо от времето или политическата обстановка, екипът записва наблюдения, картографира движението на видовете и наблюдава промените в околната среда.

Националният институт по екология на Южна Корея съобщи, че в зоната или в близост до нея живеят над 100 застрашени вида, включително червенокоронната жълта жаба, бялата жаба, сибирският мускусен елен и азиатската черна мечка.

Жеравите, които са символи на мира и дълголетието в корейската култура, са особено привлечени от влажните зони в западната част на демилитаризираната зона, където спират да почиват по време на миграциите си през Североизточна Азия. В източната част скалистите планини дават подслон на бозайници, които са редки в други части на полуострова.

Еколозите предупреждават, че решенията за бъдещето на демилитаризираната зона трябва да се вземат с оглед на биоразнообразието, а не само на геополитиката.

„Настоящото поколение не трябва да решава съдбата на демилитаризираната зона“, категоричен е Ким. „Трябва да оставим това на поколението, което цени биоразнообразието.“

Жеравите все още пристигат всеки сезон, изпълвайки небето с гласовете си, преди да отлетят на север към Сибир. Те са напомняне, че демилитаризираната зона е нещо повече от граница. Това е място, където войната и мирът, животът и смъртта съжителстват и където въпреки всички препятствия природата е намерила начин да процъфтява.

Снимка: Unsplash

Виж още: ИИ от НАСА и Google ще лекува астронавти по време на мисиите им до Луната и Марс