Оказва се, че Венера може и да не е толкова привлекателна цел за ловците на извънземни. През последните години изследователите все повече смятат Венера, втората планета от Слънчевата система, като потенциално „огнище“ за живот. Така например моделиращите проучвания предполагат, че в миналото на Венера е имало големи океани и благоприятен климат, който може да е просъществувал няколко милиарда години.
Разбира се, Венера днес е ад; повърхността ѝ е суха и достатъчно гореща, за да се стопи олово. Но някои учени твърдят, че животът на Венера, ако някога е бил факт, потенциално би могъл да продължи да съществува, плавайки в облаците на височина от около 50 километра, където температурите и налягането са подобни на тези, на които се наслаждаваме на морското равнище тук, на Земята.
Ново проучване обаче отхвърля тези предположения.
Както всички новородени планети, младата Венера е била изключително гореща - твърде топла за океани с течна вода. Наличното количество вода почти се е изпарило, създавайки условия за сауна в планетарен мащаб.

Предишните проучвания, свързани с търсене на живот там, установяват, че планетата се е охладила достатъчно, за да побере течни повърхностни води благодарение до голяма степен на облаците, които отблъскват много слънчева радиация обратно в Космоса. „Слабото младо слънце“ също би трябва да е допринесло за това - в първите дни на Слънчевата система нашата звезда е била само на 70% толкова светеща, отколкото е сега.
В новото проучване, публикувано в списание Nature, учени, ръководени от Мартин Турбет, постдокторант в Женевската астрономическа обсерватория в Швейцария, симулират климата на древна Венера, използвайки нов модел. И те постигнат много различни резултати.
Турбет и неговият екип установяват, че условията на младата Венера вероятно ограничават облаците до тъмната част на планетата, където те са направо безполезни, що се отнася до създаването на живот. Тъй като Венера няма синхронно въртене около Слънцето, определението „тъмна част“ по-скоро се отнася до всяко полукълбо, което е обърнато далеч от Слънцето по това време.
Оказва се, че облаците не само отхвърлят слънчева светлина, а дори и затоплят Венера чрез парников ефект, улавяйки прекалено много топлина. Така планетата никога не се е охлаждала достатъчно, за да вали дъжд и да се образуват реки, езера и океани.
„Ако авторите са прави, Венера винаги е била адска дупка“, заключават астрономите Джеймс Кейстинг и Честър Харман от Пенсилвания университет.

Снимка: NASA/JPL

Виж още: Няколко мрачни аспекта на изкуствения интелект, които вещаят опасности за човечеството