В един все по-взаимосвързан свят ключовите финансови портали играят незаменима роля за поддържане на безпроблемното движение на търговските потоци по каналите на нашата глобална финансова структура. Критичните технологии, които захранват тези портали, обаче страдат не само от остаряване, но и от недостиг на капацитет, за да поемат това постоянно нарастващо натоварване, както ясно показа каскаден срив в системата за клиринг на плащанията на Японската банкова асоциация преди няколко дни.

Миналия вторник Японската асоциация на банкерите обяви, че над 1.4 млн. вътрешни банкови превода са били нарушени поради "неизправности в нейната мрежова система за клиринг на плащанията". Това събитие отбеляза първия в историята на асоциацията голям срив на системата, който засегна 11 банки и остави около 400 000 трансакции необработени до края на деня. Нещо повече, неуточнен брой вътрешнобанкови преводи също бяха засегнати от този срив.

Около седмица по-късно, най-накрая знаем кой е виновникът. Според разследването на Японската асоциация на банкерите смущенията от миналата седмица са били предизвикани от липсата на достатъчен капацитет на паметта в сървърите на японската система за клиринг на плащанията.

Както показа сривът в Японската асоциация на банкерите миналата седмица, световната финансова система продължава да страда от прекомерна зависимост от наследени системи и технологии. Така например през 2021 г. Органът за финансово поведение (FCA) на Обединеното кралство установи, че около една трета от изследваните компании разчитат предимно на наследена технологична инфраструктура. Като цяло 58% от анкетираните компании са разчитали на наследени технологии за някои функции.

Разбира се, именно тази остаряла конструкция на финансовата система допринесе за възхода на криптосектора през последните няколко години. Точно това усещане за система, която се пука по прословутите си шевове - заслужено или не - подтиква все повече държави да експериментират с цифрови валути на централните банки (CBDC).

Снимка: Unsplash

Виж още: Японската иновативна ракета няма да излети преди 2030