!Бързи и... евтини

Текст: Драгомир Дончев

Осмата генерация
Ноември 2006 г. Не особено изненадващо NVIDIA пускат на пазара първите карти използващи най-новият графичен процесор с кодово име G80. Истинската изненада, която крие осмата генерация видео ядра а е революционният им дизайн за пръв път в историята си NVIDIA предлагат чип с т.нар. унифицирана шейдърна архитектура (в унисон със спецификациите на стандарта DirectX 10 Shader Model 4.0/OpenGL 2.1). До този момент всички графични процесори носещи логото на компанията използват отделни функционални единици обработващи съответно пикселни и вертексни шейдъри (последните са двата основни набора софтуерни инструкции реализиращи различните визуални ефекти най-вече при видеоигрите).

Повече мини процесори
С осмата генерация графични решения NVIDIA възприемат коренно различна архитектурна философия чипове състоящи се от хомогенно множество универсални мини-процесори (наречени стрийм (поточни) процесори), които съответно могат да изпълняват универсален набор от операции. Според нуждите на съответното приложение, те могат да обработват и пикселни и вертексни инструкции.
Първите две видеокарти налични на пазара по времето на официалния старт на G80 са GeForce 8800 GXT (флагмана на фамилията) и олекотената негова версия GeForce 8800 GTS. Техните ядра са приблизително два пъти по-сложни от тези на най-бързото графично решение от предното поколение (681 милиона транзистора за 8800GTX/GTS срещу 278 милиона за 7900GTX) и използват по-широка 384 битова (вместо предишната 256 битова) шина за връзка видеочип-видеопамет.
Първи по рода си и революционни по своя характер от гледна точка на архитектурни иновации и пълноценна поддръжка на изгряващия тогава DirectX 10 GeForce 8800 GTX и GTS веднага се настаняват на върха на хранителната пирамида и до май 2007 г. (когато се появява ATI Radeon HD 2900 XT) доминират необезпокоявани в този сегмент от пазара.

Битката за титлата бърз и евтин
NVIDIA GF8800 и ATI HD 2900XT в частност освен супербързи при появата си (а честно казано и до момента) са и доста скъпи графични решения. Именно по тази причина спазвайки духа на установените през годините традиции, около година след анонса на флагманските си продукти и двете конкурентни компании предложиха техни алтернативи предназначени за масовия потребител тези с по-ограничени финансови възможности, желаещи компромис цена/производителност. Тук обаче и ATI и NVIDIA взеха любопитно и малко разочароващо решение. Орязаните версии на флагманските им продукти съответно GeForce 8600/8500/8400/8300 на NVIDIA и HD 2600/2400 на ATI не бяха просто по-слаби, а драстично по-слаби от техните аналози висок клас. Целта по-ниска цена бе изпълнена повече от успешно, но задачата производителност - за съжаление не. Предложените алтернативи в много случаи се представяха по-зле дори спрямо предишната генерация (по-конкретно GF 7900GS/GT и Х1950). Затова за всички бе ясно, че това определено не са модели ориентирани към средния, а по-скоро към ниския пазарен сегмент, като двете компании вероятно крият поне по още един коз.
През есента на 2007 г. NVIDIA (а малко по-късно и ATI) сложиха край на спекулациите по въпроса, анонсирайки истинските си претенденти за титлата бърз и евтин (с най-добро съотношение цена/производителност). Това са GeForce 8800GT и HD 3800.

Новият шампион
Макар привидно да се води член на голямата фамилия осмици, ядрото на което е базиран моделът 8800GT всъщност е с кодово обозначение G92 намек за няколкото сериозни модификации, които чипа е претърпял спрямо оригиналния G80. На практика G92 бележи две сериозни повратни точки в еволюцията на осмата генерация видеорешения прехода към 65-нанометров процес за производство и пълноценната поддръжка на новата PCI-Express 2.0 графична шина. Другото сериозно предимство на този модел пред досегашните му събратя в семейството 8800 карти е фабрично интегрираната поддръжка на PureVideo 2 технология за хардуерно декодиране на H.264 и VC-1 стандарти за видеокомпресия използвани от най-новите HD (с висока резолюция) филмови заглавия, разпространявани върху BluRay и HD-DVD носители.
Картата използва 256 битова шина за връзката процесор/памет (за сравнение ниския клас карти 8600/8500 използва 128 битова шина, а високия както вече посочихме 384 битова). Макар видеоядрото й да е изградено от повече на брой транзистори (754 милиона), то е по-студено от това на предшествениците, тъй като за изработването му е използван по-съвършен производствен процес. 65 нанометровия характер на чипа е причина и за по-ниската му себестойност, а оттам и по-разумната цена на графичните карти базирани на него (колкото по-малка е стъпката между транзисторите, толкова повече чипове могат да бъдат изработени от една силициева пластина респективно толкова по-ниска е цената на отделния чип). Що се отнася до бройката на стрийм процесорите тя е компромисна 112 за 8800GT срещу 32 за 8600 и 128 за 8800 GTX/GTS.
На финала 8800GT обединява предимствата на високия клас (бърза комуникационна шина, голям брой поточни процесори, високи честоти на ядро/памет) с плюсовете на ниския клас (поддръжката на хардуерно декодиране на HD видео). Казано по друг начин 8800GT е отлично, балансирано решение идеалния за момента компромис между бързодействие и цена.