Човечеството днес се намира в повратна точка от развитието си, при която вече е стартирал преходът от автомобилите с двигатели с вътрешно горене към електрическите превозни средства. Днес всяка автомобилна компания планира или произвежда електрически модели, а всички анализатори са единодушни, че това е бъдещето.

Преди да надникваме в бъдещето обаче, винаги е добре да познаваме и миналото. Дали имате представа от колко години хората се возят на електромобили? Знаете ли кога, къде и как е изобретена първата електрическа кола? И защо са нужни повече от 100 години еволюция, за да се обърнат погледите на всички към тези екологични и безшумни превозни средства?

Невидимата сила на електричеството – началото

Повечето от вас може и да не повярват, но електрическите автомобили в исторически план дори предхождат тези с двигатели с вътрешно горене! На практика електромобилите са били много популярни в периода 1890 - 1910 година. Хората ги харесвали, защото тези коли не замърсявали въздуха, били тихи и лесни за управление.

Много жени ги предпочитали, защото не се налагало да стартират двигателя с манивела – трудоемка дейност все пак. А и подобно на фактите от наши дни – използвали се предимно от градските жители, които не се нуждаели от високи скорости или далечен преход на разстояние. Това са фактите от онези години, но… кога всъщност е…

Рожденият ден на електрическия автомобил?

Трудно е да се определи с точност кой е изобретил електромобила – човек или компания. Вместо това са записани серии от постижения, започвайки от батериите до електрическия мотор. Тези открития се случват през XIX век (периода 1800 - 1900 година) и водят до появата на реално използващи се електромобили още преди настъпването на ХХ век.

В началото на XIX век обаче изобретатели от Унгария, Холандия и САЩ – включително ковач от Върмонт, започват да се занимават с конструиране на захранвани от батерии превозни средства, като създават първите електрически автомобили – разбира се, прототипи. Британецът Робърт Андерсън конструира и своята „електрическа каляска“, но ще са нужни още около 50 години време – до втората половина на XIX век, за да успеят френски и английски изобретатели да създадат първите практически годни за употреба електромобили.

В САЩ първата такава кола прави дебюта си през 1890 година благодарение на Уилям Морисън – химик, който живее в Айова. Неговото возило било 6-местно и развивало скорост от 14 мили в час. Приличало повече на електрически жп вагон, но така или иначе запалило хората по тези автомобили. И само за няколко години след това електромобили от различни компании започнали да се движат из улиците на Ню Йорк. Като дори имало таксиметрова компания с флота от цели 60 електрически таксита. Така през 1900 година всяка трета кола по улиците вече била електрическа, като трендът се запазил само още 10 години.

Ранният възход и падение на електромобила

За да разберем популярността на електрическите коли през 1900 година, нека с малко любопитни факти да „нарисуваме“ картина на света по онова време. В началото на ХХ век конят все още бил основният начин за придвижване и транспорт. Но САЩ тогава стават все по-богата и просперираща нация и заради това все повече обръщат внимание на превозните средства с двигатели – парни, електрически или с вътрешно горене (на бензин, дизел).

Парата била вече доказан енергиен източник, надежден за фабрики и влакове. Дори някои от първите самоходни превозни средства в края на XVIII век разчитали на парата. Но за технологичното развитие били нужни още цели 100 години, за да могат компактните автомобили да станат масови през 1870 година. Парните „коли“ били доста непрактични за лично превозно средство. Били огромни, тежки, скъпи. Освен това се нуждаели понякога от… цели 45 минути, за да стартират и тръгнат. На всичко отгоре трябвало непрекъснато да добавяте вода и въглища, което не само е трудоемко, но и ограничава пробега.

Заедно с електрическите коли на пазара обаче се появяват и тези с двигател с вътрешно горене. Но първите такива били доста груби и сложни за употреба. Смяната на скоростите се нуждаела от груба мъжка сила, паленето на двигателя ставало с рязко въртене на манивелата, понякога цели минути, а освен това били много шумни и вдигали облаци пушек.

Електромобилите нямали недостатъците на парните и бензиновите коли. Били тихи, лесни за управление и не миришели ужасно. Затова станали бързо популярни в градовете, особено сред жените. Били перфектни за кратки разходки, а с нарастване на популярността им зареждането им с ток също се подобрило. Производителите по онова време започнали да им обръщат повече внимание – дори Фердинанд Порше (да, основателят на спортната марка) създал електрическа кола през 1898 година, наречена P1.

Някъде по това време е създадена и първата хибридна електрическа кола, използваща едновременно електричество и бензин. Дори Томас Едисон, един от най-големите изобретатели, смятал, че електромобилите са водеща технология, и работел над създаване на по-добра батерия за тях. Приятелят му Хенри Форд също се интересувал от създаването на евтини електрически коли.

1920 – началото на една друга епоха

По ирония на съдбата именно Форд поставя „пирон в ковчега“ на електромобилите, създавайки първия масов модел – Т, който дава началото на епоха. Представен през 1908 година, Model T прави бензиновите автомобили масово достъпни. През 1912 година автомобил на бензин струвал само 650 долара, докато електрическият се продавал за повече от 1750. През същата тази година Чарлз Кетъринг изобретява и електрическия стартер, който елиминира нуждата от манивела, и така бензиновите автомобили стават все по-лесни за употреба.

Други промени също водят до отказа на хората от електромобилите. През 1920 година САЩ вече разполагат с много по-добра пътна система за връзка между градовете, а американците искали да пътуват и опознават света. С откриването на тексаските находища на суров петрол бензинът става много евтин, а бензиностанциите из страната – хиляди. Само за сравнение – по това време повечето американци извън големите градове дори нямат ток у дома си. Така постепенно електрическите коли са напълно забравени до края на 1935 година.

Бензиновите кризи запалват временно интереса към електромобила

В следващите 30 - 40 години се наблюдава истинско „средновековие“ за електрическите коли. Почти никой не мисли за тях, а единствено в периодите на кризи за гориво се появяват единични идеи и предложения за подмяна на бензиновите коли. В края на 60-те години на миналия век цените на петрола се повишават драстично, като неговият пик е ембаргото през 1973 година, което дава повод на много хора да обърнат поглед към електричеството.

По това време много големи и малки автомобилни компании започват да разглеждат опциите за алтернативни двигатели, включително електрически. General Motors прави прототип на градска ел. кола, която показва на изложението през 1973 година. Това правят и други компании, като дори NASA допринася за бъдещия облик на електромобилите, демонстрирайки успешната си лунна мисия, при която ровърът превозващ астронавтите на Луната, е именно електрически. А годината е 1971-ва.

За жалост ел. превозните средства, създадени през 70-те години, все още страдат от много недостатъци спрямо бензиновите – имат ниска производителност, ниска скорост от макс. 45 мили в час, а пробегът им е едва 40 мили, след което трябва продължително да се зареждат.

Екологичните кризи

Още от средата на ХХ век много градове в САЩ и Европа имат проблеми със замърсяването на въздуха, причинено до голяма степен от автомобилите. Калифорния например има такива сериозни проблеми със смога, че дори разполага със специална служба, следяща нивата на вредните газове и предупреждаваща гражданите да носят маски. Ясно е, че това нещо трябва да спре, затова са създадени редица инициативи и законодателни мерки, които възраждат интереса към електромобилите.

В началото на 90-те години на ХХ век много автомобилни производители отново обръщат внимание на електродвигателя, опитвайки се да го внедрят в масови модели. Безуспешно, разбира се. Единствено General Motors успява да създаде най-популярната за това време ел. кола – своя модел EV1. Вместо да модифицира масовите си модели, тя проектира и конструира EV1 от „нулата“. Така успява да постигне пробег от над 80 мили (130 км), а чудесната ѝ способност да ускорява от 0 до 100 км/ч за само 7 секунди я прави култова за много хора. Заради високата си цена на производство обаче EV1 така и не успява да се превърне в масов комерсиален продукт и компанията я спира през 2001 година.

Ново начало за електрическите коли

Всички тези падения и възходи на електромобилите все пак демонстрират техните качества. И въпреки това възраждането им започва едва в началото на XXI век. На практика две основни събития са отговорни за запалването на тази нова искра.

Първото е появата на Toyota Prius. Показана за първи път в Япония през 1997 година, тя става първата в света масово произвеждана кола с хибридна технология. От 2000 година тя се продава по света, като има успех сред известните личности и хората с малко повече възможности.

За да създаде Prius, Toyota използва никел-металхидридна батерия, която има добри свойства. А нарастващите цени на бензина в началото на новото хилядолетие, както и борбата срещу замърсяването на въздуха и глобалното затопляне допълнително засилват подкрепата за Prius, която става най-продаваната такава кола.

За да бъдем коректни – преди Prius в САЩ е представен моделът на Honda – хибридът Insight, който фактически е първият хибрид, продаван в Щатите след моделите от 1900 година.

Електроволюцията на Тесла и големите компании

Второто голямо събитие, което днес вълнува все още всички, е появата през 2006 година на малкия стартъп от Силициевата долина – Tesla Motors. Тя започва да произвежда луксозни електрически спортни коли, които могат да изминат по 320 км с едно зареждане. През 2010 година компанията получава финансиране от близо половин милиард долара и става най-големият автомобилен работодател в Калифорния. За Илон Мъск и неговия принос (старта на Model 3 към момента) няма да говорим – вероятно четете достатъчно много по темата. Само споменавам – Model 3 има пробег от 500 км, ускорява за 3.5 секунди до 100 км/ч и има задвижване за всички колела (AWD – All Wheel Drive). Най-добрият модел от серията (с два двигателя и най-голямо ускорение) ще ви струва след всички отстъпки малко над 900 долара на месец за 6 години – ако живеете в САЩ, разбира се.

Успехите на Тесла карат големите автопроизводители да ускорят работата над собствените си електромобили. В края на 2010 година на американския пазар се появяват Chevy Volt и Nissan Leaf. Първият комерсиален plug-in hybrid – Volt, има бензинов двигател, който задвижва колата, ако електрическата батерия се изтощи, позволявайки на собственика да не спира пътуването си, докато намери начин за зареждане. Nissan Leaf обаче е напълно електрически.

През следващите години производителите повишават продажбите си на такива автомобили, но дори до днес срещат един сериозен проблем – къде и как да зареждат превозните средства. В САЩ са похарчени стотици милиони долари за изграждане на повече от 18 000 частни, комерсиални и публични зарядни станции. Усилената работа над подобрението на батериите (все повече се използват и литиево-йонни такива), също е важен момент по пътя към надмощието на електромобилите. Това не само ще повиши пробега, но ще свали и цената, която често е по-висока спрямо традиционните коли само заради батериите.

Само за няколко години ситуацията се промени. Днес клиентите имат много по-голям избор на електрически коли – предлагат се 23 plug-in и 36 хибридни модели в най-различни варианти и големини. От двуместните Smart, през средните Ford C-Max Energi до луксозните BMW i3 SUV. В същото време повишаващите се цени на бензина и падащите цени на електрическите возила спомагат за нарастващата популярност. Само в САЩ днес по улиците вървят над 234 000 напълно електрически plug-in автомобила и повече от 3.3 милиона хибридни.

Днешните електромобили – открийте разликите

За финал – ето накратко кой модел какво означава – за да се ориентирате по-лесно

Хибриден електромобил (HEV) - превозно средство без възможност да се включва в ел. мрежата. Но то има електрическа подсистема и батерия. По време на шофиране се задвижва от бензинов двигател, но зарежда батерията, чиято енергия се ползва при по-ниски скорости, и така се спестява не само гориво, но и екологичният ефект е по-добър.

Plug-in Hybrid (PHEV) – има възможност за включване в ел. мрежата, като може да използва по време на движение или батерия или течно гориво.

All-Electric Vehicle (EV или AEV) – захранва се изцяло и само от батерии и трябва да се включи в ел. мрежата, за да се презареди.

Plug-In Electric Vehicle (PEV) – всяко превозно средство, което може да се включва в ел. мрежата. Тук влизат Plug-In хибридите, както и напълно електрическите автомобили (All Electric).