Когато завалят Титани...

Крайно време беше големите гейм компании най-после да се измъкнат от станалия 3 метра дълбок Call of Duty/Battlefield коловоз, в който FPS жанрът тъпче вече от цяло десетилетие. Да се измъкнат или поне да се опитат. Дали и доколко успешен е опитът, известен за момента с кодовото си наименование „Операция Titanfall”, тепърва ще видим – когато финалната версия на играта стане реалност на 14 март.
Дотогава обаче със сигурност мога да ви обещая две неща: че от небето ще валят Титани и с приземяването си те ще разтърсят здраво, наистина здраво потъналите в сладка дрямка напоследък FPS селения.

Earth shattering…

И така, що е то Titanfall и за какво се бори? Всъщност тази порция от материала вероятно ще се стори доста излишна на повечето фенове на екшъните от първо лице, защото те вече имат отговор на тези въпроси. Имат ги още от миналогодишното Е3, на което играта на ЕА/Respawn Entertainment обра овациите на преса, критика и публика едновременно и си тръгна с над 60 награди в различни категории.

Трябва да призная – още тогава заглавието изглеждаше обещаващо. Дяволски обещаващо всъщност – отдавна жадувана глътка свеж въздух за всички олд скул фенове на FPS (сред които съм и аз) на които CoD и BF игрите (ставащи все по-тежко и по-тежко скриптирани с всяко следващо издание) вече са омръзнали до смърт. И фенове, които тайничко все още въздишат с носталгия по добрите стари времена на Quake и UT, когато скриптовете бяха малко, а екшънът значително повече.

Е, в това отношение Respawn сякаш са успели да нацелят трудно уловимата златна среда, предлагайки по нещо както на Halo/CoD/BF маниаците от по-нова генерация, така и на олд скул геймърите, мечтаещи си за поредния бърз и кървав Quake детмач.

Накратко Titanfall е екшън от първо лице с роботи, но концепцията на играта е значително по-сложна от това точно, но твърде повърхностно определение. Всъщност до известна степен то е и напълно погрешно, защото тук не говорим за клонинг на Hawken или MechWarrior – напротив. Въпреки наличието на „роботски” (или може би е по-точно да кажа „титаничен”) елемент геймплейната порода на Titanfall личи ясно и тя е ни повече ни по-малко „френетичен, високоволтово-наелектризиращ екшън от първо лице”. При това екшън от „старата школа”: предлагащ удивителна комбинация от на пръв поглед елементарен и праволинеен стил на игра, който обаче с времето разкрива пред погледа ви огромен тактически и стратегически потенциал, изумяващ с дълбочината и внимателно обмислената си концепция.

Бета, бета, алфа

И за да спра да звуча толкова вбесяващо теоретичен – ето няколко нагледни примера, базирани на това, което EA и Respawn са сметнали за нужно да ни разкрият за играта си в рамките на публичния й бета-тест.
За момента тя предлага три основни режима за игра: Attrition, Hard Points и Last Titan Standing.
Всеки от тях си има собствени специфични особености, които обаче се дължат не толкова на геймплейната му специфика като цяло (която споделя доста общи черти с добре познати на всички мултиплейър фенове режими), а на конкретните особености на игралния стил със запазената марка Titanfall.

Attrition например си е чиста проба отборен детмач с тази разлика, че отборите включват както управлявани от други играчи участници, така и такива, които са под контрола на компютърния ИИ.

Hard Points доста напомня на режима Conquest от Battlefield – иначе казано, поредната модификация на добрия стар capture the flag.

Last Titan Standing пък е ни повече ни по малко разновидност на survival детмач, само че с гигантски роботи.

Отделно всички почитатели на Call of Duty ще намерят доста познати неща, като например опция за трупане на опит по време на мачовете с последващо отключване на допълнителни екстри, оръжия, класове, бонуси и прочее.

Във всичко това Titanfall не изглежда ЧАК толкова изключителна нали?

Играта блести обаче „на терен” – не по отношение на геймплейните си теории, а заради начина, по който ги осъществява на практика.

Когато за пръв път се окажете на някоя от картите, включени в бетата, първото ви усещане ще е за пълна дезориентация – много подобна на тази, която вероятно изпитват истинските командоси, когато бъдат спуснати върху непознат терен. Незабавно получавате задачи, противникът не чака никого да се запознае обстойно с терена наоколо и бърза да ви подпали задника, а след броени минути от небето започват да валят гигантски роботи, които, да, досетихте се – ако се стоварят отгоре ви, ще ви направят на човешко пюре.

Движението е ключ към оцеляването тук, а движение в Titanfall има, о, да, и то какво. Рядко, много рядко от времето на Quake насам съм попадал на заглавие, което така точно да пасва на наименованието на жанра (екшън), защото тук движението е живот, но и избор. Непрестанен избор. Комбинирайте го със светкавични реакции и способност за мигновена оценка на френетично променящите се тактически обстоятелства по време на битките, и ето ви вашия път към победата.

Специфичните, ярки отличителни черти на Titanfall в това отношение са две: способност не само за хоризонтално, но и за вертикално (free style) движение по терена и разбира се – Титаните с главно „Т”.

Възможностите, които тези два ключови елемента представят, комбинирани помежду си, отварят пред всеки играч море, не, ОКЕАН от възможни игрални стратегии.

Move, move, MOVE!

Първата ви задача, след като бъдете спуснати на бойното поле, разбира се, е да оцелеете – и това си остава императив до края на мача. Не че нямате възможност за съживяване – напротив, но тук има тънък момент: колкото по-дълго време управляваният от вас пилот остане жив, толкова по-скоро той ще може да се окаже в кабината на внушителната машина за сеене на смърт, наречена Титан.

Интервалът е средно около 2 минути – толкова трябва да се опазите невредим, за да може да повикате вашето механизирано алтер его и да станете свидетел на незабравимата гледка, дала името на играта – Titanfall. Ако обаче ви очистят, преди да изтекат въпросните 120 секунди... лошо. Интервалът се удължава и ще трябва да чакате повече. Повярвайте ми – в повечето Titanfall мачове тези 2 минути ще ви се сторят като една малка вечност.

Сигурно вече си мислите, че явно това е ключът към победата във всеки Titanfall сблъсък: да се притаите някъде за 2 минути, докато всички останали тичат насам-натам по картата и се избиват едни други, след това кротко да повикате Титана си и да разкатаете фамилията на всички останали мизерници, оказали се по-глупави (и слабо въоръжени) от вас.
Да, ама не! Защото, окажете ли се веднъж в кабината на вашия Титан, това далеч не означава победа, още по-малко край на мача – напротив. Битката едва сега започва!

Първо пилотите без Титан далеч не са толкова беззащитни, колкото може би си мислите. Всеки от тях разполага с доста мощно анти-Титан оръжие, което лесно може да разпилее вашия „уж” всемогъщ робот на съставните му части. После – те са МНОГО по-гъвкави, повратливи и подвижни от тежковъоръжения и брониран, но тромав Титан – толкова подвижни всъщност, че лесно могат да го издебнат в гръб, да се метнат върху бронята му и да му видят сметката за броени секунди. И вие, затворени вътре в дебелата му по титански метална черупка, не можете да направите НИЩО по този въпрос – освен да натиснете E и да катапултирате, преди да е настъпило неизбежното.

Точно по тази причина забелязах, че по-хитрите пилоти, след като повикат своя Титан, изобщо не си правят труда да влизат в кабината му и да поемат контрола върху огромната машина ръчно. Вместо това те го оставят в ръцете на ИИ, задавайки команда Follow, след която мегароботът послушно припка по петите им. Така те постигат две неща: първо, ефикасно удвояват огневата мощ, с която разполагат, и, второ, отклоняват противниковия огън, тъй като Титанът е значително по-голяма и по-заплашително изглеждаща мишена – очаквано повечето противникови пилоти инстинктивно стрелят първо по нея.

И ако всичко това ви изглежда като някаква особено сложна тактическа схема, повярвайте ми, с времето и с отключването на нови и нови възможности комплексността на играта ще ви изглежда все по-впечатляваща и по-впечатляваща. А да не забравяме, че тук си имаме работа с бета, т.е. само с една относително скромна порция от финалния продукт.

Exfiltration

Прибавям към всичко това и факта, че играта изглежда просто зашеметяващо – може би не чак толкова next gen, колкото се надявах, но на съвременна машина с Intel Core i5-3570K, 12 GB RAM и GeForce 760GTX Titanfall просто „лети” на максимални настройки, Full HD резолюция и 2х АА. Което, излишно е да казвам, е от решаващо значение, предвид жанра и темпото на играта – всяко насичане или спад в броя кадри за секунда в подобно заглавие означава само едно: сигурна смърт и позорна загуба.

В заключение – ако все още не съм отговорил по достатъчно категоричен начин на въпроса: „Заслужава ли си?”, с всичко казано до момента, нека го кажа вкратце: „Да, определено!” И повярвайте ми, като ви казвам, че ако не се случи нещо наистина непредвидено, Titanfall има всички налични предпоставки да детронира с един замах цял куп поовехтели FPS величия като CoD, BF, че и Halo.