Отиват ли си платените приложения?

Ако притежавате устройство с iOS или Android (донякъде и Windows Phone), няма как да не сте забелязали, че платените приложения стават все по-малко. С изключение на професионалните инструменти и сложните игри на големите студиа, все повече разработчици преминават към фримиъм модела. При него няма стартова цена, но определена част от съдържанието се купува допълнително посредством вътрешни поръчки или in-app purchases. Странно или не, над 70% от приходите в американския App Store са генерирани именно от вътрешни поръчки. Стойността е над 90% в Азия. Google не споделя подробни данни за разпределението на приходите в Google Play, но предполагаме, че то е сходно.

Отиват ли си платените приложения?

Началото

Вътрешните поръчки бяха наложени като масово явление от Apple преди няколко години. Компанията не дава опция за тестване и "връщане" на приложение, което ограничава шансовете за експерименти на потребителите. С оглед на значително по-високите средни цени на приложенията през 2009-2010 г., вътрешните поръчки изглеждат като чудесен начин за добавяне на функционалност, която се купува допълнително и не е задължителна за всички потребители. Огромен плюс на вътрешните поръчки за всеки разработчик е много по-ниският шанс за пиратство.

За да се възползват от версия на приложение с in-app добавки, без да платят за тях, пиратите трябва да правят сложни модификации по кода и да го подпишат. Всичко това не е невъзможно, но е много по-сложно упражнение от обикновеното сваляне на инсталационен файл, което и без това не е възможно без джейлбрейк под iOS. Всяка вътрешна поръчка се оторизира от сървърите на компанията и на Apple/Google.

По-късно обаче става ясно, че вътрешните поръчки не са просто хитър начин за избягване на пиратството и елиминиране на стряскащата начална цена, но и океан от възможности за допълнителни печалби.

Платете 99 цента за още 10 живота

Няма как да не сте попадали на поне една новина за невръстен потребител, който изхарчва хиляди долари от картата на някой от родителите си, за да продължи да играе дадена игра или да оборудва героя си с виртуални придобивки. Бързо разработчиците на игри установиха, че е много по-удобно да предлагат заглавията си безплатно и да таксуват за различни компоненти като животи, козметични елементи, нива, карти и други.

По този начин поръчките могат да бъдат неограничен източник на приходи, дори без допълнителна работа по ъпдейти. Днес разработката с вътрешни поръчки е по-добър бизнес модел за почти всички жанрове.

Изключения са "големите" игри, които не разчитат на допълнително купуване на съдържание, както и професионалните инструменти като офис пакети и фото/видео софтуер. Интересно е, че тази тенденция на преминава към десктоп пазара, който все още държи особено високи цени дори за елементарни приложения. Изглежда потребителите са свикнали да плащат повече за големи "програми", отколкото за мобилни приложения, макар размерът на екрана обикновено да не е определящ за сложността на разработката.

Статията продължава на следващата страница.

Имаме ли проблем?

Създадоха ли Apple и Google чудовище, което не могат да овладеят? По-скоро не.

Вътрешните поръчки са чудесен източник на приходи и за тях, тъй като те се таксуват също като пълните цени на платените приложения - 70% за разработчика и 30% за компанията. Все пак, IT гигантите се стремят да налагат по-строги ограничения за това какво може и не може да бъде вътрешна поръчка. В App Store, където in-app съдържанието е доста по масово, в сравнение с Google Play, са налични списъци с най-популярните вътрешни поръчки за всяко приложение.

От известно време разработчиците на игри не могат да продават виртуална валута срещу истински пари, което е по-скоро добро решение. От икономическа гледна точка изборът на всеки е свободен и не бихме могли да осъдим авторите на подобен софтуер морално. От по-хуманистична страна обаче този модел действа като наркотик, особено на подрастващите.

Има ли място за уважение?

Не са малко разработчиците, които продължават да продават приложенията и игрите си разчитайки на стандартния платен модел. В случая става въпрос най-вече за софтуер и игри с име и наследство.

Приложения като Tweetbot, Twitterrific и Reeder за iOS могат да си позволят относително солени цени без вътрешни поръчки и дори да изискват повторно закупуване за всеки голям ъпдейт, но заглавията с подобен култов статус са крайно малък процент от всички. Според мнозина авторите, които продължават да предлагат платени приложения, всъщност се отнасят по-морално отговорно към потребителите си, предоставяйки им пълното съдържание срещу еднократно заплащане.

Надали обаче можем да даваме подобни квалификации, говорейки за мултимилиарден бизнес. Без значение дали ни харесва или не, истина е, че разработката на платен софтуер за мобилни платформи е все по-икономически неизгодно за автора начинание.

Какво е вашето мнение за вътрешните поръчки?