"Няма елегантност в съвременната политика", казва Франк Ъндърууд в един от първите епизоди на петия сезон от хитовия политически сериал на Netflix - House of Cards ("Къща от карти" - как започна всичко, или ревюто ни за първи сезон). Твърдението важи колкото за фикционалния Вашингтон от сериала, толкова и за реалната световна политическа картина. Докато в реалността можем да дадем за пример цялото фиаско с излизането на САЩ от Парижкото споразумение, в петия сезон на сериала абсурдите валят по отношение на предизборни кампании, тероризъм, международни отношения, болни амбиции и... Да, всичко това звучи познато. Защото вече сме преминали през всички тези теми в предходните 4 сезона на "Къща от карти". Въпреки че в текста т.нар. спойлери за новия сезон са сведени до минимум, възможно е да научите за някои събития от предишните сезони.

Сериалът, също като политиката е загубил елегантността си. Не, тук не става въпрос за кинематография или актьорска игра. "Къща от карти" продължава да бъде един от най-добре заснетите сериали, на които можете да попаднете. Кевин Спейси пък не пропуска да ме вкара във всепоглъщащ транс със своите речи в ролята на Франк Ъндърууд, било то насочени към Комисията, разглеждаща престъпленията му, или директно към зрителя. Робин Райт пък докарва своята Клеър Ъндърууд от класически образ на Лейди Макбет до основен двигател на целия сюжет. Същинската сила е умело прехвърлена в нейните ръце, пионките са готови да се подчиняват, а мъжете в живота й са оставени в милостта на една достолепна богомолка.

Не. "Къща от карти" губи елегантността си в първите 9 епизода от петия сезон от живота си заради провлачен ритъм на действието, рециклирани конфликти, едноизмерни странични образи, които просто са си там, и грубото захвърляне на традиционната за сериала мистерия за сметка на крещящ неонов надпис "Ние сме лошите". Интригите вече не интригуват с изтънчена подлост и добро разиграване на вашингтонските пешки. Те биват директно обяснени на зрителя от самия герой, който е решил да приведе даден план в действие. По-лошото е, че вече няма фини контраатаки, няма изпипани многопластови конспирации. Всичко се решава с насилие, защото изглежда във Вашингтон работи специална фирма за почистване на трупове на политически  убийства. Но дори в тези моменти се усеща изчерпването и умората на сериала. Шоковият фактор просто липсва. Всъщност той умря още със Зоуи Барнс, чието име продължава да се промъква като загубил форма призрак из поредните опити на фикционалния вестник Washington Herald да изглежда като адекватен представител на истинска политическа медия.

Политическата интрига е заменена от жалки драми на личностно ниво

Именно опитите за реализъм и свързване на политическите конфликти в "Къща от карти" с реални проблеми са една от причините за заковаването на сериала в бавната лента. В края на миналия сезон Клеър и Франк Ъндърууд заявиха "Ние създаваме терора." Но истината е, че действията им през първите 9 епизода от сезона, освен че са нелогични и хаотични, излишно разтеглят действието и отегчават зрителя до ниво на пълен непукизъм за случващото се на екрана. На сериала му отнема цели 6 епизода да се справи с драмата с изборите. Вместо да се възползва от хаоса, създаден от самата Конституция, набляга на кратък гайд "Как да върнете военен ветеран до посттравматична стресова кома". Потенциално интересните политически ходове биват загърбени за сметка на жалки драми на личностно ниво, завършващи с класическото "Ето ти парцалките, дай си ми играчките". Факт, който е, меко казано, учудващ, след като самият Франк Ъндърууд заклеймява членовете на Комисията, стараеща се да доведе до импийчмънта му с думите: "Аз играя по правилата. И вие ми помогнахте да създадем точно тази порочна система".

Сезон 5 е пълен с такива моменти на пропилян потенциал. Голяма част от вината за това е в страничните герои, търчащи из Вашингтон като дезориентирани деца, чиято роля е просто да запълват място в пясъчника. Единственият проблясък на надежда идва с образа на Джийн Дейвис, изигран от Патриша Кларк. Тя е персонаж, изваден от златните години на “Къща от карти” - от 1-ви и 2-ри сезон, и дава така нужната на 5-и сезон интрига. Дейвис е герой, чиито мотиви са привлекателно неясни и който умело изиграва картите си, за да постигне нужния само на нея резултат. До последно не е ясно на чия страна е тя заради оплитането й в не една сюжетна линия. Тя се оказва ключова фигура в драмата с ICO (еквивалента на ИДИЛ в "Къща от карти") и в политическия прогрес на Клеър Ъндърууд. А репликата й “Не знам защо все още се учудвам какви глупости могат да свършат мъжете” е перфектно описание на цялостно слабия сюжет на сезона и разочароващото представяне на всички мъжки персонажи.

Джийн Дейвис е козът в ръкава на скучноватия 5-и сезон

Поради всичко това бях приятно изненадана от рязката промяна на хода на действие в последните три епизода. Скучните и безсмислени драми най-сетне биват заменени от интригуващи скандали. До голяма степен позитивното обръщане на 180 градуса се дължи на Дейвис, но роля изиграват и наченките на нов външнополитически проблем с Русия и Китай, докато междувременно виждаме експлозивен вътрешен разпад на новото американско правителство. В края на сезона има много неясноти. Оставени са фини, но достатъчно забележими вратички, че да нямам търпение да видя какво ще се случи в следващия сезон. Не знам какво ще е бъдещето както на някои по-дребни герои, така и на главните действащи лица. Знам само, че с рязкото обръщане на полярността на властта в тази алтернатива на Вашингтон рязко се обърна и цялостната визия на сериала. Елегантността на "Къща от карти" се завърна, но по-сурова и по-брутална, отколкото очаквах.

“Сега е мой ред”, казва Клеър Ъндърууд и раздава нова ръка на всички играчи. В този момент на всички ни става ясно, че асата още са в тестето и следващото разиграване ще бъде най-интересното до момента.

Заглавна снимка: GOKSANOZMAN DESIGN INC