Каквото и да си говорим, 3D бойните игри вече не ги правят като едно време. Всъщност те не ги правят изобщо - този поджанр е практически мъртъв. В последните десет години пазарът е доминиран от класически двуизмерни файтъри като Street Fighter и Mortal Kombat и почти няма място за разнообразие. За голямата част от феновете това не е чак толкова лошо, предвид че въпросните поредици дават качествени заглавия, но лично на мен определено ми липсват дните на ръбатите полигони на оригинални PlayStation и класики от периода като Tekken и Soul Calibur. Затова и интересът ми към новата Tekken 7 бе голям - това е по-атрактивният поджанр бойни игри, завръщащ се на мощна конзола цели осем години след последната и доста добра шеста част.

За съжаление Tekken 7 прилича повече на Soul Calibur V, отколкото на собствения си предшественик. Подобно на въпросната Soul Calibur V, която раздели феновете, Tekken 7 е заменила богатото съдържание за набързо скалъпена история, два или три режима и акцент върху онлайн компонента, който в същото време не е добре развит.

И сам воинът е воин 

Поради липсата на сериозна конкуренция в тази ниша Tekken 7 се задоволява най-вече да почива на стари лаври, но не и нещо повече. Това е игра, която залага по-скоро на познатото име и на приятното усещане за носталгия, отколкото се опитва да въведе нещо ново и интересно в жанр, който определено се е променил малко от средата на 90-те.

Това е особено видно в опита за сингъл кампания, който е по-слаб дори от това, което съвсем наскоро ни предложи Injustice 2. Като човек, който се счита за относително запознат с безспорно шантавата и несериозна вселена на поредицата, историята ми изглеждаше като низ от безсмислени сцени с герои, които направо не можете да познаете. На всичкото отгоре доста често сюжетът прави препратки към предните няколко Tekken игри, сякаш за да ви попита "А помните ли колко готино беше преди?". Ами да, помня, и не, този път дори не е близко. Едва заключителната част от кампанията изглежда малко по-увлекателна - без да издавам нещо конкретно, ще кажа, че в нея се появят двама познати герои, но в ново амплоа, което дава нов живот на историята. След края на кампанията може да отключите няколко допълнителни глави, които са забавни сами по себе си и носят още 40 - 50 минути соло игра.

Ако не друго, поне кампанията е доста подходяща за новаци в серията. Между отделните глави може да изберете различни настройки на трудност, а освен това играта дава възможност за шорткъти само с един бутон, с които да извършвате иначе по-трудни атаки. На най-ниското ниво на трудност комбо ударите са доста опростени, така че едно почти хаотично натискане на бутоните ще помогне на по-неопитните играчи да излязат от повечето ситуации. Ако това е първата ви Tekken игра, не мога да си представя колко смислена ще ви се стори историята, но поне е добре, че са направени известни отстъпки, за да бъдат улеснени онези, за които това са началните стъпки.

Мултиплейърът е задължителен, ако търсите продължителност  

Ако играете сами, извън сингъл кампанията Tekken 7 не може да ви предложи кой знае колко. Лекотата, с която може да играете онлайн от вашата конзола, позволява на някои разработчици да претупат сингъл режима за сметка на мултиплейъра, но в Tekken 7 тази "икономия" е мързелива дори по тези занижени стандарти. Стандартният аркаден режим е по-къс от предните части и единственото, което ви остава, е да се пробвате в третия режим, където се борите за нови костюми за героите си. За кратко може да се забавлявате с различните модификатори, които ви позволяват да промените леко характера на схватките, но в крайна сметка всичко, което ще откриете тук, са няколко алтернативни костюма.

Е, Tekken 7 има и режим за виртуална реалност, но колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. Той е само за тренировки и дори тогава е доста зле. Очаква ви само един опонент на само една арена и една голяма доза разочарование. Честно казано, не знам защо някой си е губил времето да го създава, но пък едва ли много време е било загубено.

Така, ако не планирате да играете дълго време онлайн и нямате приятели, с които редовно мерите сили в бойни игри, всичко приключва тук. Да не говорим, че в играта има по-малко персонажи, дори отколкото в 3DS версията на Tekken 3D: Prime Edition. Липсва и любимката на много фенове Anna Williams.

Геймплей като едно време

Ако всичко това звучи прекалено критично, то наистина е така и за тези пропуски няма извинение. Това, което спасява Tekken 7 от по-сурова оценка, е, че по отношение на чист геймплей нещата не са толкова зле. Връщайки се отново към сравненията със Soul Calibur V, този път дългогодишният продуцент на серията Кацухиро Харада е решил да не си прави експерименти с опита и добрите идеи, натрупани и развити в последните игри за сметка на нещо ново и непроверено. В резултат, ако някога сте играли Tekken игра преди, значи ще се почувствате в свои води. Играта с познати герои днес веднага буди интуитивни рефлекси и спомени за старите времена и лично аз бързо навлязох в тънкостите на геймплея. Разбира се, има някои нови комбо атаки, но като цяло системата е позната. Малко повече добри иновативни елементи щяха да са добре, но не можем да отречем постоянството, когато то е качествено.

Ако сте играли Tekken 6, със сигурност помните новата тогава Rage система. Добрата новина е, че тя се завръща и сега. Когато точките ви живот паднат под определено ниво, героят ви изпада в "бясно" състояние, което ви дава достъп до два вида атаки. Rage Arts са опустошителни, но в същото време лесни за постигане специални удари, които с лекота могат да отнемат до една четвърт от живота на съперника ви. От друга страна, Rage Drives са по-комплексни атаки, които изискват умение, но пък ако ги приложите успешно, пораженията са още по-големи. Двата вида специални атаки са както добър начин да се върнете в битката, така и възможност да демонстрирате умения и са важна част от геймплея.

Графиката не е водеща в една бойна игра, но все пак като първо заглавие от поредицата за сегашното конзолно поколение Tekken 7 би трябвало да изглежда поне прилично. Лошото е, че това по-скоро не е така. Въпреки че далеч не е грозна игра, на анимациите им липсва известна плавност и текстурите не са особено детайлни. Физиономиите на героите са странно статични, а физичният енджин често пресъздава дрехите и косите им с една тромава естетика. Поне експлозиите и ударите на забавен каданс, с които поредицата е известна, присъстват и тук, за да внесат доза визуална атрактивност.  

Да си фен не е задължително, но определено помага

Като звук Tekken 7 също не блести с нищо и може би е стъпка назад спрямо онова, което сме свикнали да очакваме от серията. Традиционната комбинация от електроника, метъл и характерни японски инструментални мелодии отново присъства, но трудно ще откриете запомняща се мелодия или готин фон за битките. През годините Tekken традиционно е имала добро музикално оформление - да си спомним например участието на Snoop Dogg в Tag Tournament 2 - но Tekken 7 не доразвива тази черта на поредицата.

Не ми се иска да завърша материала с изказване от типа "Това е игра, която ще ви хареса само ако сте фенове" - от определена гледна точка това важи за всяка игра - но случаят с Tekken 7 е точно такъв. Основната ѝ характеристика е, че тя е нова 3D бойна игра във време, когато новите 3D бойни игри са рядкост. Ако бе излязла в силните години на жанра, тя определено щеше да се счита за посредствено заглавие в лицето на по-големите и по-добрите опоненти. Ако това бе отговорът на Bandai Namco на Dead or Alive 3, Soul Calibur II, Virtua Fighter 4 или дори Mortal Kombat: Deception, Tekken 7 щеше да приключи мача безславно с технически нокаут. Но тъй като единственият ѝ 3D конкурент е двугодишен порт на петгодишна Dead or Alive игра, Tekken 7 вероятно ще се измъкне. Просто не очаквайте чудеса.