Миналата есен водачите по магистралата в щата Колорадо се натъкнаха на необичайна гледка. Камион, превозващ бира, измина повече от 200 километра между Форт Колинс и Колорадо Спрингс. Дотук нищо странно, с изключение на това, че шофьорът на камиона не стои зад волана, а се е разположил на мястото за спане, откъдето наблюдава автоматизираната система, управляваща превозното средство.

Умният камион бе разработен от компанията Otto, която Uber закупи наскоро, и успешният му курс бе едно забележително техническо постижение. Освен това обаче случката е показателна и заради една нова тенденция в икономиката, която може да има неочаквано сериозни последици.

Засега времето на напълно автономните коли и камиони все още не е настъпило. Дори онези, които вече са в движение, трябва да имат водач, макар и най-често само като наблюдател. Но опасността от потенциалната загуба на милиони работни места е реална. В доклад от декември 2016 г. отиващата си администрация на Барак Обама ясно подчертава, че темповете на развитие на изкуствения интелект и автоматизираните технологии са много големи. Озаглавен "Изкуствен интелект, автоматизация и икономика", анализът посочва, че това ново поколение технологии засяга работните места по начин, за който доскоро не сме предполагали.

Бунтът на машините

Дори консервативните пресмятания сочат, че автономните превозни средства ще заплашат или доведат до сериозни промени в между 2.3 и 3.1 милиона работни места. И това е само в Съединените щати и само за един тип умни машини. Особено негативно ще се отрази това на шофьорите на тежкотоварни камиони, извършващи преноси на дълги разстояния. В момента те получават по-високо заплащане при еднакво образование спрямо своите колеги, което означава, че ако изгубят работата си, сътресението ще е особено тежко.

Мнозина считат, че глобализацията и евтината работна ръка в Далечния изток са основната причина за западането на собственото производство в западния свят. До една голяма степен това наистина е така, но не трябва да забравяме още нещо - скоростта, с която автоматизацията навлиза в бизнеса, също изпраща в историята много работни места, при това не само нископлатени, но и на хора от средната класа. Особено допринася за това развитието на сегашното поколение изкуствени интелекти, което стартира към 2010 г. Т.нар. машинно обучение и големите масиви данни, както и огромните изчислителни възможности за тяхната обработка дадоха на компютрите безпрецедентни способности. Изкуственият интелект все по-агресивно започва да настъпва в области, където доскоро се считаше, че уникалността на човешкото мислене не може да бъде заменена.

Епохата на противоречията

Няма съмнение, че усъвършенстването на изкуствения интелект и автоматизацията могат да ускорят икономическия растеж, подобрявайки ефективността в много области на производството и дори създавайки ново поколение работни места. Този процес обаче има и неизбежен негативен ефект: девалвирането на много сегашни видове работни места и задълбочаване на и без това сериозната разлика в заплащането. До този момент относително малко висококвалифицирани служители са застрашени или вече са загубили работата си, но опасността скача значително, когато слизаме надолу по стълбицата на трудовия пазар. "Уменията, в които хората са успели да запазят висока степен на предимство пред машините, ще бъдат подкопани с времето, тъй като изкуственият интелект и новите технологии стават все по-комплексни и усъвършенствани", предупреждават експертите в доклада на Белия дом.

Специалистите по икономика на труда вече от няколко години говорят за последиците от новите дигитални технологии за заетостта, но едва сега темата се излага на общодостъпен език и пред цялата общественост. Тук, разбира се, не става въпрос за апокалиптични сценарии относно края на света и разпада на човешката цивилизация под напора на умните машини. Това, което трябва да ни притеснява с днешна дата, е процесът на преход в икономиката, който вече е започнал. Броят и особеностите на някои работни места се променят благодарение на все по-масовото навлизане на автономните машини и все по-високата прецизност на изкуствения интелект. В резултат на това едни работници направо губят работата си, докато на други се налага преквалификация в нови длъжности, за които те нямат достатъчен опит или капацитет. Само в Северна Америка отделните компании са поръчали цели 35 000 робота през 2016 г., голямата част от които - около 20 000 - са отишли за нуждите на автомобилната индустрия, която е основен двигател на търсенето. Други индустрии, които повишават зависимостта си от машините, са фармацевтиката, хранително-вкусовата промишленост, транспортът и логистиката и др. Причината за бума се крие в спада на цените на роботите в съчетание с все по-голямата нужда на компаниите да повишат темповете на производство. В глобален мащаб най-големият потребител на роботи е Китай, където са закупени 69 000 робота; следват Япония и Южна Корея.

Може ли миналото да е гарант на бъдещето?

Икономическата история учи, че технологичните революции винаги водят до мащабни промени в трудовия пазар, включително и загуба на работни места, но в крайна сметка механизмът за саморегулация надделява, тъй като растежът създава и нови позиции и нужди. Това е максима, която важи още от началото на Индустриалната революция през втората половина на 18 век. Сега обаче сътресенията в икономиката са по-бързи и по-интензивни.

"Свидетели сме на нещо, което не сме виждали в миналото, и въпросът е дали системата ще може да се адаптира, така както го е правила преди", коментира историкът Джоел Мокир от Северозападния университет в САЩ.

Според него не трябва да сме прекалено притеснени за това, дали изкуственият интелект ще компенсира изчезващите позиции с нови работни места. Освен това алтернативата под формата на икономическа и технологична стагнация е далеч по-лоша. Това обаче оставя един много важен проблем - как да се помогне на онези работници и служители, които новата дигитална революция ще остави без работа? Няма съмнение, че в съвременното капиталистическо общество работата и професията определят до голяма степен идентичността на човека. Финансовите и психологическите проблеми на онези, чиито длъжности са заменени от автоматизацията, ще бъдат сериозен проблем, за който може би липсва ясно и лесно решение. Това е неизбежно последствие от технологическия прогрес. Закономерно най-засегнатите страни са високоразвити държави от Западна Европа, Северна Америка и далечна Азия. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че до момента просто не съществува програма, която да помага на работниците да се адаптират в обществото, след като работните места са били закрити заради автоматизацията. Необходим е цял пакет от мерки, сред които социални помощи, преквалификация, обучение, съвети, субсидии за релокация и др.

Вместо заключение

Притеснението и последиците от навлизането на изкуствения интелект и автономните машини са реални и не трябва да се пренебрегват. Не можем обаче да преобърнем и хода на технологичния прогрес. Нуждаем се от икономическия тласък на тези технологии, който да повиши продуктивността и стандарта на живот за цели общества. Нещо повече, навлизането на умните технологии в ключови области като медицината и общественото здраве може да подобри значително начина, по който живеем.

Въпреки вълненията около изкуствения интелект той все още е в своята зора. Самоуправляващите се коли функционират добре на прави ленти в слънчево време, но имат проблем, когато завали сняг или дъжд, да не говорим, че все още не може да им се има доверие в потенциално опасни ситуации. Изкуственият интелект може да прави пресмятания на огромни масиви данни, но все още му липсва здравият разум на едно дете. Пред нас стоят много и трудни технологични предизвикателства. Но ако искаме дигиталната революция да постигне целите си и да подобри живота ни като цяло, трябва да обръщаме точно толкова внимание на социалните и икономическите проблеми, колкото и на техническите.

Очаквайте в новия брой на списание HiComm сериозен поглед върху изкуствения интелект и неговото развитие.