Автор: Цветомира Панчева

Може ли модерната наука да възкреси динозаврите? Този въпрос започва да занимава учените сериозно преди няколко години – толкова сериозно, че вече има и няколко теории как точно би станало това. Праисторическите животни, загинали преди 65 милиона години, разбира се, няма как да върнем. Но дали има шанс те да бъдат създадени отново?

Открития

През 2010 в Китай откриват гнездо с динозавърски яйца, в които ембрионите са сравнително запазени. Тогава учените се хвърлят в изследването как от едно малко яйце може да излезе нещо толкова огромно и смъртоносно като Тиранозавър Рекс например. Отговорът на това повежда изследователите в една много интересна посока: изследване на начина на зачеване, развитие и излюпване на бебетата динозаври. През 2011 година, палеонтологът Джак Хорнър извежда микроскопичните структури на определени кости, открити в яйцата и стига до извода, че много от динозаврите преминават през същия растеж на костите и развитие като на птиците – в частност, кокошките. В своята реч през TED Хорнър споделя, че мечтата му е да създаде динозаври отново и че опитите му биха тръгнали именно от пилетата – все пак след уникалния случай на пилето със зъби, една много специфична мутация, с която се занимава ученът Матю Харис от Уисконсин, Хорнър е още по-убеден, че пилетата са реално динозаври. И че в ембрионална форма те имат доста общи черти с „братовчедите си“, изчезнали преди 60 милиона години.

Откриването на още по-стари яйца на динозаври от вида Lufengosaurus е довело до продължителен дебат относно това дали може да се изведе ДНК oт тях. Откритото „гнездо“ е съдържало поне 20 ембриона в различен стадий на развитие и над 200 кости от тревопасния динозавър с дълъг врат, познат ни от анимационните филмчета. Възрастта на ембрионите е установена между 190 и 197 милиона години, което ги прави най-старите динозавърски „бебета“ откривани някога.

Скоро след това откритие учените разбунват духовете, като обявяват, че в костите са открили „органични остатъци“, най-вероятно директен продукт на комплексни протеини. И така се задава отново въпроса: можем ли да възкресим динозаврите?

Изводи

Ако поискаме от един учен да ни отговори просто и ясно с една дума на този въпрос, то най-вероятно ще чуем думичката „не“. Това е и истината – на този етап никой не вижда как и по какъв начин динозаврите могат да серодят отново. Но ако им позволим да ни обяснят надълго и нашироко в отговора си, то ще получим доста нееднознчен отговор, който може да съдържа в себе си и едно плахо „може би“.

Въпреки че наистина е открит органичен материал в яйцата, той е далеч то ДНК и ако вземем за пример Тиранозавър Рекс, то той е доказателството за това: през 2005 година учените използват слаба киселина, за да деминерализират кости от ембрион от този вид, за да извлекат тъкан от остатъците, включително части от костен мозък и червени кръвни клетки. Продължителни изследвания са показали, че запазените тъкани идват от множество видове динозаври и различни праисторически периоди. Подобно откритие в палеонтологията би било гигантско и именно затова и разочарованието е гигантско: откритите частици не са тъкан от динозавъра, а бактериални биофилми – струпване на бактерии, свързани от протеини и/или ДНК. Те са непостоянни и твърде далеч от истинското ДНК, което би помогнало за създаването на праисторическия хищник.

Ако да, какви са възможните методи? На страница 2

Ами ако?

Науката днес е толкова напреднала, че извличането на ДНК и препострояването на геноми е довело до извода, че няма вид, който да изчезне завинаги – защото науката може да го възстанови, макар и след време. Разбира се, очевидно е, че това важи по-скоро за съвременни видове животни и птици. Но какво би станало ако открием, че можем да си създадем динозаври?

Според множество учени, дори ако се открие сравнително „прясно“ ДНК, има огромен брой етични пречки, които биха накарали и най-смелите да се замислят, преди да започнат реален процес по създаването на динозавър в 21 век. Такъв проект би бил много труден за регулиране и контрол, да не говорим, че ако приемем, че връщаме тези създания в света, дори в затворена среда, това би причинило пропукване сред другите биологични видове и дори сериозно нарушаване на хранителната верига в природата.

Възможни методи

Във филма „Джурасик парк“ клонираните динозаври са създадени по метода на ядреното прехвърляне: отстранява се ядрото от клетка и се присажда друго ядро от клетка от същия вид. Проблемът тук очевидно е, че не разполагаме с пресни динозавърски яйца, които да ни дадат достатъчно клетъчен материал. За жалост по времето на гущеровидните динозаври е нямало перманентен Леден период, който да ни осигури цели или частично запазени тела, както е случая с някои от другите им съвременници.

Но въпреки, че очевидно най-интересните динозаври – и най-фрапиращите видове от тях, напомнящи огромни гущери – няма шанс да бъдат възстановени, да не забравяме и видовете, които биха могли. За тях би бил подходящ метода, включващ създаването на хибриден ембрион: т.е. прехвърлянето на клетъчен материал от изчезналото животно в ембрион, който после бива износен от подобен вид – например, един праисторически мамут би могъл да се износи от азиатския слон, който е най-големият. Освен мамут, с тази технология би могъл да се роди отново и прародителят на носорозите, на различните рогати видове като лосове и елени и на саблезъбия тигър. Това са всъщност видове, за чието ДНК има надежда, че е достатъчно добре запазено, така че да бъде преродено отново.

Мичиу Каку

Един от най-известните учени на нашето време, Мичиу Каку, има интересни виждания за връщането на праисторическите същества: според него то е напълно възможно. Професор Каку твърди, че до десетилетия ще се изправим срещу сериозния въпрос не дали е възможно, а дали е правилно да се родят отново мамутите. Говорим за създания, които са ходели по земята преди десетки хиляди години – и с чийто геном ние разполагаме. Той казва също, че динозаврите са много по-сложна материя – те са изчезнали преди 65 милиона години, което ги отдалечава много в мечтите на учените. И все пак, откриването на мека материя от динозавър, е огромен скок напред в науката – дори самият Каку признава, че не е очаквал „това да се случи докато е жив“. Изследването на тези меки тъкани и най-вече на протеините в тях, е това, което свързва здраво динозаврите с птиците – всъщност на този етап учените искрено вярват, че птиците от всеки вид, са просто оцелели динозаври. За Мичиу Каку не е невъзможно създаването на динозаври в бъдещето – чрез нещо наречено епигенетика – чрез генна терапия да се промени състава на яйце от настоящето – яйце от пиле, например – и да се активират отново гените, които са „заспали“ с течение на еволюцията, а после това яйце да се имплантира в алигатор например и след измътване от него да се измъти много подобно на динозавър създание.