Гениални и странни

Цялата технология, на която разчитаме днес, е тук и на наше разположение благодарение на усилията, идеите и изключителния ум на много учени. Учените са известни със своята странност. Това е разбираемо до някаква степен, тъй като човек трябва да бъде поне малко различен, за да преследва идея, в която никой друг не вярва. Много учени разполагат с ексцентричен или раздразнителен характер, а други са „читанки“, които не могат да проумеят „ограничените умствени способности“ (според тях) на хората, които не ги разбират. Много от тях са готови да предприемат изключителни подвизи в търсене на познанието. LiveScience предоставят една класация, в която са включени някои от най-странните гении, живели на тази планета.

Можем да благодарим на гръцкия математик Питагор за неговата хубава и приятна теорема. Някои от неговите идеи не са издържали теста на времето. Той възприемал идеята за вегетарианството, но според една от догмите му не трябвало да се ядат и докосват бобени зърна. Според легенда бобените зърна имали известна роля в смъртта на Питагор. След като бил изгонен от своята къща от нападатели, той се озовал в нива с бобови насаждения, където, според слуховете, предпочел да умре, отколкото да яде от тях. И това, че неговите нападатели го открили и прерязали гърлото му, също изиграло роля в смъртта му. Историческите извори не дават точната причина, поради която той е бил нападнат.

Тихо Брахе е датски астроном, живял през XVI век. Той бил благородник, известен със ексцентричен живот, но и смърт. Загубил носа си по време на дуел и трябвало да носи метална протеза до края на живота си. Брахе обичал и да се забавлява: притежавал свой собствен остров, а канил приятели в замъка си, където организирал големи... забавления. Гостите можели да видят опитомени лосове и джудже, което се казвало Йеп. То стояло под масата, а Брахе му подхвърлял остатъците от храната си. Любовта му да се забавлява довела и до неговия край. По време на банкет, който се провеждал в Прага, Брахе настоял да остане на масата, въпреки че трябвало да отиде до тоалетната. Това не било много сполучливо решение, тъй като Брахе развил бъбречна инфекция и пикочният му мехур се спукал 11 дни по-късно.

Никола Тесла е един от онези учени, които не са получили полагащото им се внимание. Той пристига в Америка от Сърбия през 1884 г. и бързо започва работа при Томас Едисън, където прави големи пробиви в радиото, роботиката и електричеството, а Едисън открадва славата за някои от тях (Тесла е истинският изобретател на електрическата крушка). Отличен учен, но със своите странности. Тесла най-вероятно е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство, отказвал да докосва неща, които изглеждали мръсни, коса, перлени обеци или други обли предмети. Бил и обсебен от числото 3 – минавал три пъти около сградата, в която трябвало да влезе. Преди ядене използвал точно 18 кърпички, с които полирал приборите до блясък.

Вернер Хайзенберг е типичният брилянтен теоретичен физик, чиято глава витае в облаците. Той е един от основоположниците на квантовата механика. Странното е, че почти се е провалил на изпита за докторантурата си, тъй като не знаел почти нищо за експерименталните техники. Когато професор от изпитващия комитет го попитал как работи батерията, Хайзенберг нямал никаква представа.

Физикът Робърт Опенхаймер притежавал големи познания, говорел свободно осем езика и имал интерес в множество сфери, сред които поезия, лингвистика и философия. В резултат на това той имал проблем с осъзнаването на „ограниченията“ на другите хора. През 1931 г. например помолил своя колега Лео Неделски от Бъркли (Калифорния) да изготви лекция за него, а за да го улесни, му дал книга, в която пишело всичко. Неделски останал объркан, тъй като цялата книга била на нидерландски. Опенхаймер отговорил: „Какъв е проблемът, нидерландският език е много лесен.“

 Вижте останалите на следващата страница!

Архитектът и учен Бъкминстър Фулър е известен със създаването на геодезичен купол, идеи за футуристични градове и автомобил, наречен Dymaxion, през 1930 г. Той бил и ексцентрик. Носел три часовника, които да показват времето в няколко различни времеви зони, тъй като летял по целия свят и в продължение на години спял само по два часа на ден. Фулър водел и подробен дневник на своя живот. Обновявал информацията на всеки 15 минути! Резултатът – купчина от листа с височина 82 метра, които се пазят в Станфордския университет.

Пал Ердьош бил унгарски математик, който бил толкова отдаден на работата си, че никога не се оженил, вещите му се побирали в един куфар, а не било необичайно да се появява на стълбите на свои колеги, казвайки: „Мозъкът ми е отворен!“ В по-късните му години той се наливал с кафе, вземал кофеинови таблетки и амфетамини, за да остане буден. Работел по математически проблеми между 19 и 20 часа на ден. Неговата целенасоченост се отплатила: публикувал около 1500 важни трудове, а математиците използват „числото на Ердьош“, което показва колко хора свързват даден математик с Ердьош.

Ричард Файнман е един от най-плодовитите и известни физици на ХХ в., свързан с проекта Манхатън – секретния проект на Америка, чиято цел е конструирането на атомна бомба. Физикът си падал и малко шегаджия и сплетник. Докато не се занимавал с проекта, Фейнман разбивал ключалки и сейфове, за да покаже колко лесно може да бъде направено. Но това не е всичко. Докато развивал своята теория за квантовата електродинамика, която му спечелила Нобелова награда, той се забавлявал с „екзотични танцьорки”, изучил до съвършенство езика на маите и пеел песни на „гърлен тувински (тюркски език)”. По всичко личи, че се е забавлявал.

Британският математик и електроинженер Оливър Хевисайд разработил сложна математическа техника, чрез която да се анализират електрическите вериги и да се решават различни уравнения. Самоукият гений имал доста странни навици. Той обзавел цялата си къща с огромни гранитни блокове, боядисвал ноктите си яркорозови, в продължение на дни пиел само мляко, а било и напълно възможно да страда от хиперграфия – почти постоянно силно желание да пише.

По времето на голямата мания по динозаври в края на XIX и началото на XX в. двама мъже използвали доста „спорни” методи, за да добият преимущество един над друг в търсенето на вкаменелости на тези отдавна отмрели видове. Отниъл Чарлз Марш – палеонтолог от природонаучния музей „Йейл Пийбоди”, и Едуард Дринкър Коуп, който работел в Академията за природни науки във Филаделфия, започнали приятелски търсенето на вкаменелости, но скоро започнали да се мразят. На едно изследователско пътуване Марш подкупил хората, които охранявали мястото на разкопки, за да му доставят всичките открития директно на него. Марш не спрял дотук, а на друга експедиция внедрил шпионин сред хората на Коуп. Носили се слухове, че те саботирали взаимно разкопките си, за да попречат на конкурента да направи откритие. В продължение на години се обиждали един друг в различни статии, като често наблягали на „финансови злоупотреби” и „некомпетентност”. Но въпреки всички направили много големи открития, сред които стегозавър, трицератопс, диплодок и бронтозавър – въпреки постоянните заяждания и саботажи. Ами ако работеха в екип?

Е, не можем да завършим такъв текст, без да споменем Алберт Айнщайн и някои от фактите, които са известни за него. Първите думи, които той изрекъл, са били: „Супата е много топла.“ Тогава бил на четири години – преди това не отронвал и дума. Той притежавал много лоша памет и не можел да помни телефонни номера и дати. Айнщайн не обичал да се подстригва, но обожавал своята цигулка, която нарекъл Лина. Имал навика да иска пари за автограф, а получените суми дарявал за благотворителност.