Геният, който разгадава Вселената

Това е архетипът на гениален учен инвалид, който не притежава физическа сила, но работи с цялата вселена. Стивън Хокинг не обича да бъде сравняван с Айнщайн, защото по неговите думи „журналистите не разбират нито трудовете на Айнщайн, нито моите”, но това е неизбежно. Днес той е почти напълно парализиран, но не спира да търси отговори на някои от най-големите въпроси във Вселената...

Животът му накратко

Стивън Хокинг е роден на 8 януари 1942 (точно 300 години след смъртта на Галилео) в Оксфорд. Родителите му – д-р Франк Хокинг (биолог, ръководител на Отдела по паразитология в Националния институт за медицински изследвания) и Изобел Хокинг, живеели в малка къща в северен Лондон, но през Втората световна война Оксфорд е изглеждал по-сигурен от столицата. След края на войната, когато Стивън е на 8, се мести с родителите си в Сейнт Албанс – малко градче на около 40 км от Лондон. Там бъдещият професор завършва основното си образование. В колежа той предпочита да учи математика, за разлика от амбициите на баща му, който настоява изборът му да бъде медицина. В крайна сметка Стивън Хокинг записва физика, тъй като по това време не е имал възможност да запише математически профил на обучение. Три години по-късно той получава първата си научна диплома. Преподавателят му по физика си спомня:

„На Стивън му беше достатъчно да знае, че нещо е възможно да бъде направено, и той го правеше, без да има нужда да вижда как другите са го направили. Не четеше много книги, не си водеше записки, но умът му работеше по съвсем различен начин от този на съучениците му.”

Веднага след това Стивън заминава за Кеймбридж, където по това време бил първият млад учен, започнал научна дейност в областта на космологията в департамента за приложна математика и теоретична физика. Тогава се появяват и първите симптоми на коварната му болест. Геният му получава публичност и Хокинг е приет в Английското кралско научно дружество (институция, събрала най-великите умове на Великобритания) като един от най-младите негови членове. След като успешно приключва докторантурата си през 1973, младият гений набира популярност с изучаването на основните принципи и закони, на които се подчинява Вселената. През 1979 той получава титлата Лукасов професор по математика – пост, заеман в миналото от Исак Нютон. В момента Стивън Хокинг е командор на Ордена на Британската империя, член на Американската академия на науките и директор на Центъра за изследвания на теоретични космически науки в Кейм­бридж.

Научни открития

Основните интереси на Хокинг са свързани с космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 той дава математическо доказателство, подкрепящо теория­та на Големия взрив. Хокинг твърди, че ако Теорията на относителността на Айнщайн е вярна, то тогава трябва да съществува една централна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974 той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг и е първото явление, за чието опи­сание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-време, математическо доказателство за което е дадено през 1983.

Болестта

Стивън Хокинг е болен от амио­трофична латерална склероза (АЛС). Болест, която парализира цялото тяло и води до смърт. Всъщност той е най-дълго боледувалият пациент от тази болест – вече над 40 години. Почти всички пациенти с такава диагноза умират в следващите 10 години от болестта. АЛС е открита при него, когато е в Кеймбридж и е на 21. Впоследствие болестта про­гресира, през 1974 той не може да става от леглото и да се храни самостоятелно, губи контрол над ръцете и краката си, а през 1985, по време на визита в CERN, се разболява от пневмония, която за човек с АЛС е смъртоносна. Направена му е спешна трахеотомия, след която той губи способноста си да говори. Оттогава Хокинг използва гласов синтезатор, който изговаря това, което е написал на компютъра, вграден в инвалидната му количка.

В момента Стивън Хокинг може да контролира дишането си и мигането на клепачите, а единственият мускул, който функционира и може да бъде движен, е над устната под дясното му око. С него той набира думите, които след това компютърът изговаря. Този процес му позволява да съставя изречения, но е изтощителен и бавен. По време на лекция на конференцията TED на Хокинг са му нужни над 7 минути, за да състави сравнително кратък отговор на зададен към него въпрос. Повечето лекции на Хокинг са предварително подготвени и произнесени от гласовия му синтезатор.

През последните 49 години живея с мисълта, че скоро ще умра.

Нобелова награда

Хокинг със сигурност е най-известният физик в историята, който не е печелил Нобелова награда. Това е озадачило много хора. Причината най-вероятно е изискването на Шведската кралска академия награждаваното откритие да бъде подкрепено от проверени експерименти и да има доказателства за него. Работата на Хокинг обаче към днешна дата остава недоказана. Математиката в теориите му е красива и елегантна и тя е само началото на въпроса за съществуването на черни дупки.

Моето мнение е, че през следващите няколко години ще имаме категорични доказателства за съществуването на черни дупки. Вероятно обаче човекът, който ще получи Нобелова награда, ще бъде експертът, който е формулирал теорията и е правил наблюденията, което означава, че и тогава Нобеловата награда може да не бъде дадена на Хокинг.

При екстремни условия Общата теория на относителността и квантовата теория позволяват на времето да се държи като друго измерение на пространството, а това премахва разликата между време и пространство.

Няма Бог и живот след смъртта

Стивън Хокинг е атеист и смята, че теорията за съществуването на рай или живот след смъртта са приказни разкази за хората, които ги е страх от смъртта. Това негово изказване предизвиква негодуванието на редица религиозни лидери, но Хокинг продължава да твърди, че не ни е нужен Господ, за да разберем как е възникнал животът. Той вярва, че мозъкът ни е компютър, а когато тялото изключи, този компютър просто спира да работи. И както няма рай за компютрите, така няма рай и за хората. Бог често се споменава в книгите на Хокинг. Но мнението му е било такова още преди да стане космолог. Влияние в началото на живота му е имала неговата майка – Изобел Хокинг, която била член на Комунистическата партия в Англия през 1930. По времето, когато той е бил на 13, негов герой бил атеистът, философ и математик Бертран Ръсел.

Има извънземни

Според него е почти сигурно, че съществува извънземен живот на други места във Вселената. Това предположение той обяснява с елементарна математическа логика: животът на планетата Земя се е появил преди около 3.7 милиарда години, а възрастта на нашата планета е 4.2 милиарда години. През първите 500 милиона земята най-вероятно е била твърде гореща, за да се зароди живот, но след това се е случило, което означава, че шансът да се появи живот на планета като нашата е статистически голям – зародил се е в първите 500 милиона години от 10-те милиарда години жизнен цикъл на планетата. Ако разсъждаваме математически – малък шанс би бил не 500 милиона, а 10 милиарда години нужно време за възникването му. Хокинг смята, че по-сериоз­ният въпрос не е има ли извънземни, а какви са те и какво правят. Също така през годините е алармирал, че ако се срещнем с извънземните, те ще бъдат по-еволюирали от нас, което би породило опасност за нашата цивилизация и вместо да се опитваме да направим контакт с тях, по-скоро би трябвало да се стараем да ги избягваме.

Има извънземни и най-вероятно са по-еволюи­рали от нас. Добре е да не ги търсим, а да се опитаме да избегнем контак­та с тях.

НЯКОИ ОТ ГОЛЕМИТЕ ВЪПРОСИ НА СТИВЪН ХОКИНГ:

• Ако Господ не съществува, защо идеята за съществуването му е толкова универсална?

• Сами ли сме във Вселената, или има и други форми на живот?

(Ако животът се е появил спонтанно на Земята, то той би могъл да се появи по същия начин и на други подходящи планети, каквито има много в галактиката. Няма други форми на живот, достигнали нашето ниво на развитие в радиус от няколкостотин светлинни години, защото, ако имаше, щяхме да засечем техните сигнали.)

• Какво има след края на Вселената?

(Наблюденията ни са, че Вселената не спира да се разширява, но какво има отвъд нея. А ако началото на Вселената наистина е предизвикано от Големия взрив, то какво е имало на негово място преди това? И ако отговорът е „нищо”, то как е изглеждало това нищо, от какво е било съставено?)

• Защо сме тук?

• Ще оцелее ли нашата цивилизация достатъчно дълго, за да се преселим и на други планети?

(Ако сме единствените интелигентни същества в галактиката, трябва да се погрижим да оцелеем и да продължим да съществуваме, защото сме в изключително опасен период в човешката история – население­то на планетата и използването на невъзобновяемите ресурси нарастват експоненциално заедно с нашите технически умения. Нашият генетичен код все още носи егоистичните и агресивни инстинкти, които са ни били от полза за оцеляване в миналото. Ще бъде достатъчно трудно да избегнем глобална катастрофа в следващите сто години, да не говорим за следващите хиляда или милион.)


Хокинг е атеист. Обича да слуша музика с характер: харесва композитори като Вагнер, Брамс и Малер. Също така е баща на 3 деца и дядо на трима внуци. До ден-днешен той продължава да работи в областта на теоретичната физика и да чете лекции в Европа, Азия и Америка. Дори и някои от теориите на Хокинг да се окажат погрешни, той ще продължи да упражнява огромно влияние върху следващите поколения от велики учени. Айнщайн е бъркал в много неща, особено в квантовата механика, но ние все още го признаваме за един от най-великите гении на физиката.

През целия си живот се стремя да разбера Вселената и да намеря отговори на големите въпроси.

Титли, отличия, награди

Професор Стивън Хокинг е член на Английското кралско общество, носител на Ордена на Британската империя, на Президентския медал на Свободата (най-високото цивилно отличие в САЩ). Награден е още с медал на Едингтон, медал на Хю, отличието Алберт Айнщайн, медал на Франклин, златен медал на Кралското общество на астрономите, носител на наградата Wolf – една от най-престижните награди за физика.