Големите случайни открития – част II

Може би още в първата статия по темата съм споделил колко много съвременни предмети, уреди или навици са създадени от хората съвсем случайно. Толкова много, че дори не подозираме как елементарни за нас неща, като например вратовръзката, всъщност водят началото си от аксесоари със съвсем друго предназначение. Ами какво ще кажете за обувките с високи токчета? Да не би да мислите, че в древен Египет жените са ходели с тях? Не. Ще разберете за тях след малко.

Тази втора част на статията за „случайните“ открития е едновременно продължение на интересната тема, но и малко по-различен материал, защото в случая не става дума за съвсем случайни открития, а по-скоро за такива, които отначало са имали по-различно предназначение. Ето ги и тях.

Вибраторите

Някои специалисти казват, че в наши дни вибраторът е уред, който повечето жени притежават, но почти никоя не си признава. Но не това е интересното в случая, ами фактът, как е изобретен и точно за какво.

Преди много години лекарите (не е много ясно точното име на първия изобретател) са използвали нещо подобно на днешните вибратори, за да масажират жените, страдащи от хистерия (вид невротично състояние, днес определяно като до голяма степен сексуално разстройство). Симптомите на хистерията включват хронично безпокойство, загуба на нормален сън, нервничене, раздразнителност и дори тежест в долната част на корема.

В онези времена (началото на ХХ век) жените, страдащи от хистерия, често посещавали лекари, които извършвали т.нар. масаж на пелвиса (таза), докато достигнат до състояние на истеричен пароксизъм (нещо като нервна криза). Всъщност много от жените получавали оргазъм по този начин и като се отчете фактът, че след това над 75% от жените си записвали непрекъснато допълнителни часове за „масаж“, след известно време лекарите се „изморили“ да се занимават с тази дейност.

Това довело до разработването на по-компактни уреди за масаж, които да могат да се използват от самите жени у дома си. Те ставали все по-малки и лесни за употреба и така довели до… появата на днешните вибратори.

Вратовръзките

Появата на първата вратовръзка също не може да бъде точно датирана и изобретяването й – приписано на някой конкретен човек. Може би първообразът и е т.нар. римска яка, която е представлявала парче плат, увито около раменете и врата, за да предпазва носещия го от студа и вятъра, но и служещо още като кърпа.

Друга хипотеза е, че вратовръзката произлиза от навика на хърватските войници по времето на Тридесетгодишната война, които носели увити около врата си парчета плат, за да се отличават лесно на бойното поле и да не сбъркат другарите си с врага.

След тази война френските войници харесали идеята и въвели вратовръзките във Франция, където те се носели, разбира се, само от представителите на висшата класа. За доста време вратовръзката се считала за мъжки аксесоар, но през 20-те години на миналия век и много жени, особено актриси, започнали да носят вратовръзки.

Днешната си форма вратовръзките придобиват през 1924 година, когато Джеси Лангдорф, американски производител на вратовръзки, патентова метод, по който се произвеждат повечето днешни аксесоари от този вид.

Възглавниците

Според историците възглавницата се е появила преди много хилядолетия заради много странна цел. За да не могат разни насекоми и буболечки да влизат в носовете, ушите и устите на хората, докато спят.

Първата възглавница е използвана в земите на днешен Ирак още преди около 9000 години! В онези времена тя е била издялана от камък и явно е била доста коравичка. Древните египтяни също използвали възглавници, за да защитават главите си, за които вярвали че са най-важната част от тялото.

Древните китайци използвали отново твърдите възглавници (макар и да знаели как да правят и меки), защото вярвали, че меката възглавница изсмуква енергията на тялото, а и не е ефективна при отблъскването на демоните.

Африканците вярвали, че използването на възглавници по време на сън помага за свързването на спящия с неговите прадеди, както и че позволява на духовете да посещават съня им. Докато японците, както всички знаем, са използвали миниатюрни и твърди възглавнички, които се слагат само под врата. Защо ли? Защото жените имали сложни и красиви прически и не желаели да ги развалят по време на сън.

В Европа интересно защо векове наред възглавниците се смятали за символ на слабост и затова мъжете ги използвали рядко. Всъщност в известни периоди от историята те дори били забранени за употреба освен от бременни жени. Тази забрана била издадена не от кой и да е, а от големия реформатор – Хенри VIII.
Възглавниците придобиват днешния си облик и мекота едва по време на индустриалната революция (XIX век), когато започват да се произвеждат масово от текстилната промишленост.

Кока-кола

За тази напитка знаем толкова митове, легенди и факти, че едва ли много ще ви изненадаме, но все пак.
Историята разказва, че кока-кола като напитка е изобретена от Джон Пембъртън, фармацевт и ветеран от американската гражданска война, който е тежко ранен в една от битките. И като всеки пострадал войник в онези години, на Пембъртън се наложило да ползва морфин, за да намали болката от раните си. И отново – разбира се, подобно на всеки такъв пострадал, става зависим от този вид наркотик.

Употребата и привикването към морфина след американската гражданска война стават толкова масови и сериозни, че биват наречени „болестта на армията".

Докато търси ново лекарство, за да избегне зависимостта си, той изпробва различни билки, докато накрая създава питие, наречено Френска винена кока на Пембъртън, което представлявало алкохолно вино, примесено с листа и семена от растението кока, от което се извлича кокаинът. Неговото питие е подобно на друго, наречено Вин Мариани, което също представлявало микс от вино и кокаин. И двете питиета служели за лечение на зависимостта към морфина.

Джон Пембъртън спира да използва алкохол в неговото French Wine Coca през 1886 година, защото в неговия щат излиза нов закон, забраняващ продажбата на алкохол. Тогава той започва да продава ново, безалкохолно питие, направено от смес на тръстикова захар, листа от кока и ядки от кола. Това питие също било медицинско и трябвало да предпазва от морфина. Той основава компания за производство на питието, но по-късно продава всичките си акции. Новите собственици променят името му, като преминават през вариантите Koke и Yum Yum, преди да стигнат до легендарното Coca-Cola.

Мехурчестите опаковки

Bubble wrap е световноизвестният полимер, който е така направен, че съдържа множество пълни с въздух мехурчета, които почти всеки човек обича да стиска и пука. Пукащият звук явно кара хората да изпитват някакъв вид задоволство. Иначе предполагам добре знаете за какво се използват днес тези обвивки? За да намали рисковете от счупване и повреждане на стоки по време на транспортирането им. Дори в някои случаи може да се използва и за спасяване на живот на хора, страдащи от хипотермия (измръзване) заради добрите изолиращи свойства на мехурчетата с въздух.

Този материал, разбира се, също не е изобретен с тази цел. През 1957 година Алфред Филдинг и Марк Чаванес зашиват две завеси една за друга, като целта им е да създадат тапети, които да имат мехурчета с въздух, хванати отвътре. През 50-те и 60-те години на миналия век поставянето на тапети от всякакви материали било много модерно.

Първият опит завършил неуспешно и затова изобретателите започнали да се чудят за какво им е двоен тапет с въздух отвътре. В крайна сметка обаче решили да започнат да го предлагат като изолационен материал за оранжерии. Това също обаче се провалило.

За изненада на всички няколко години по-късно един маркетинг специалист, Фредерик Бауърс, се натъква на балонения продукт и започва да го използва и рекламира като защитна опаковка за новите излизащи на пазара компютри IBM 1401. Идеята е толкова успешна и полезна, че IBM я купува и започва да използва опаковката за продажби, като след първите продадени 10 000 броя вече на всички става ясно, че материалът за завеси има бъдеще, но като съвсем друг тип стока.

Високите токове

Първите обувки с висок ток не са създадени за мацките. Те са направени за персийските войници през XVI век и изобщо не са били предназначени за ходене и перчене, за каквото се използват днес. Всъщност тези обувки били създадени за войниците от кавалерията, които повишавали стабилността им по време на яздене така, че да могат да стрелят с лъковете си много по-точно по време на битка.

Високите токчета достигат и до Европа век по-късно. Но те се харесали отново на хората от висшата класа, които обичали да са по-различни и елегантни. И тъй като обувка с висок ток определено не е много удобна за вървене, те умишлено слагали високите токчета, за да подчертаят, че не работят и са част от богатите и независими прослойки.

Жените започват да носят токчета по-късно в опит да заприличат повече на мъжете. Но, разбира се – мъжете носели по-дебели токове, а жените – по-тънки и елегантни. През последните години носенето на токове от мъжете почти е изчезнало заради факта, че те вече не са символ на някакъв висок статус, докато при жените носенето на токове е придобило съвсем други, модни измерения.

Ризите с къс ръкав

Или още наречени T-shirts. Тишъртите са изработени за пръв път и по-специално за моряците по време на Испано-американската война. Те трябвало да се носят като долна дреха под стандартната войнишка униформа. Екипажите на морски съдове ги носели, защото те били много удобни в тяхната работа и не затруднявали движението. Освен това доста по-малко дразнели кожата и предизвиквали сърбеж в сравнение с вълнените дрехи.

Дизайнът на памучната фланелка е масово харесан от американската армия, която започва все по-често да я налага в редовете и особено при новобранците. Тъй като тишъртите са евтини и лесни за пране, дори майките започват да купуват такива дрехи за децата си, за да не се притесняват, когато те играят навън и се цапат и късат иначе скъпите си дрехи.

С годините предназначението на фланелките се променя и те от долна дреха или дреха за работа и игра се превръщат в горна дреха и дори модна дреха. През 50-те години на миналия век Tropix Togs започват да използват фланелките в различни реклами и позволяват на "Дисни" да използват рисунки на техните продукти върху любимите на децата Мики Маус и др. персонажи. През следващото десетилетие настъпва истински бум на тишъртите и се появяват всякакви модели, включително тези с изрязан плат на врата във формата V (V-necks), А-Shirts, камизоли и Polo-Shirts. Всички тези олекотени дрехи се появяват заради набралите популярност T-Shirts.  

Черните рокли

И още малко дрехи. Малката черна рокля или на английски Little Black Dress (LBD) днес се счита като нещо, което всяка жена трябва да притежава. Но въпреки това черните рокли нямат много „розова“ история. Преди 1920 година те са носени изключително само от вдовици и техните близки, за да подчертаят загубата на близък – съпруг или роднина. Мъжете носели черни дрехи, а жените черни рокли. И на всичко отгоре традицията повелявала жените да носят черното цели две години след загубата.

Кралица Виктория е известна с рекордно дългото си носене на черна рокля след смъртта на съпруга си – принц Алберт. Тя носила черни рокли цели 40 години след смъртта му!

Черните рокли се превръщат от траурен символ в модна стока след 1926 година, когато известната Коко Шанел създава къса черна рокля, известна днес в англоезичния свят като LBD. Роклята е наречена още „Фордът на Шанел“ по аналогия с легендарния модел Т на Форд, който прави създателя на автомобилната компания милиардер и който е толкова достъпен, че всеки може да го притежава без значение на социалния статус.

Черните рокли също са популяризирани от холивудските актриси, а по времето на Втората световна война дори се превръщат в униформа за много жени, отиващи на работното си място.