Големите загадки на човешкото тяло

Човешкото тяло представлява една невероятно сложна машина. Да, тя не е изградена от болтове и гайки, нито се захранва от контакта (засега), но разгледано чисто научно, ние, хората, представляваме един крайно усъвършенстван органичен робот. И не, няма да се спираме на екзистенциалният въпрос „кой ни управлява“.

Докато много от възможностите на човешкото тяло са лесно обясними, то съществуват и някои ежедневни, нормални човешки „дейности“, които трудно намират обяснение дори на фона на възможностите на днешната наука. Е, има най-различни опити те да бъдат обяснени, като може би някои от теориите попадат „в десетката“. Но това не пречи да са забавни…

 

Хълцането

Всички ние сме хълцали, хълцаме и ще продължим да хълцаме периодично до края на живота си. Това неконтролирано състояние идва и си отива сравнително бързо, при повечето хора, като затова е смятано просто за временно неразположение. Въпреки това за малка част от хората то може да бъде и голям проблем. Известни са случаи на хора, хълцащи с дни, месеци, дори години. Рекордьор в това отношение е Чарлз Озбърн, който хълцал в продължение на… 68 години!

Учените така и не са успели напълно да разгадаят механизма на хълцането, но има няколко теории. Една от най-модерните е на Даниел Хауъс. Той предполага, че в процеса на еволюцията хълцането се е появило като начин за освобождаване на въздуха от стомаха при пеленачетата. Това освобождава повече място за майчиното мляко. Контракциите на диафрагмата предизвикват налягане, извеждащо въздуха през устата.

Като доказателство за теорията си Хауъс посочва, че хълцане се наблюдава само при бозайниците, и то предимно при по-младите.

 

Апендиксът

„Апандиситът“, както неправилно го наричаме в България, винаги е бил считан за ненужен, закърнял, атавистичен орган, който може само да причинява бели. Всъщност "апендицит" се нарича процесът на възпалението му. Неговата наличност и функции са пълна мистерия, но това не пречи наистина да причинява сериозни проблеми на много хора. Възпалението води до много силна болка, треска и дори смърт, ако не се вземат навременни мерки.

 

През 2007 година екип учени правят проучване, след което обявяват, че са открили истинската функция на апендикса. Според тях той изобщо не е закърнял орган (подобно на опашката), а е много важна част от имунната система на човека. Според изследването той се явява нещо като резервоар на полезни бактерии, които са необходими за правилната работа на червата. Когато болест или заразна бактерия, като дизентерията например изтреби голяма част от полезните микроорганизми в тях, апендиксът позволява на нова порция да навлезе в храносмилателната система. По този начин той задържа и контролира нивото на бактериите, необходими на имунната система да функционира правилно.

 

Гъделът

Подобно на хълцането, всеки от нас доста често изпитва приятно (или неприятно) чувство на гъдел. Нека си признаем – когато сме весели, всички обичаме да се гъделичкаме, нали?

Целият процес обаче е толкова странен, че умните глави се опитват да го разгадаят от хиляди години. Преди време се е смятало, че гъделът е вроден панически отговор (реакция) на това, да бъдеш полазен от опасно насекомо или паяк. Според експериментите на Кристина Харис обаче това е само много малка част от цялата истина. Хванете се някъде – според нея гъделът е цяла система от реакции, която спомага да развиете… бойни способности!

Тя посочва факта, че когато гъделичкането е между роднини или приятели, те възприемат това, подобно на игра, като боричкането. Реакцията е конвулсивно свиване и опит да се измъкнеш колкото може по-бързо, като жертвата се учи несъзнателно как да успее да се измъкне от атакуващия, без да се причини вреда на никого.

В същото време фактът, че гъделичкащите се хилят, докато се гъделичкат, окуражават причинителя на гъдела да продължава и дори да го прави още по-често. Това увеличава смисъла на цялото действие, защото учението е дъщеря на повторението.

Гъбясването

Плацикайте се в някой басейн или вана половин час и ще видите (едва ли не сте го виждали де) ефекта от „гъбясването“ на пръстите и крайниците. Тази функция на тялото също е причина на множество спорове сред научните среди от години, като пълен отговор няма. Научният факт е, че кожата се надува под въздействието на водата и се набръчква. Но защо?

 

 

Според съвременни схващания набръчкването на пръстите ви си има съвсем основателна причина. Това е еволюционна придобивка, която помага много по-лесно да се захванете за околните предмети в мократа обстановка. Експериментално е доказано, че хората с гъбясали пръсти се захващат много по-ефективно за мокрите предмети, отколкото тези, които не са.

Друго проучване на учени от университета в Нюкасъл посочва, че това човешко състояние може би е спомагало на нашите прадеди да държат по-сигурно оръдията на труда и оръжията си в дъждовни условия, да стъпват по-сигурно на гладки мокри повърхности и така са получавали някакво преимущество.

 

Буца в гърлото

Какво правят жените, когато гледат „Титаник“? Плачат, та се късат. Ами мъжете? Те са мъже и не проронват често сълзи, но пък им засядат яки буци в гърлото. Сигурен съм, че това състояние е познато на всеки от вас. То се случва, когато емоционалното ви състояние е лошо, след получена неприятна новина или когато се налага да гледате или слушате нещо, което ви разстройва психически.

 

Буцата в гърлото е следствие от бушуващите вродени емоции в хората, причинени, когато човек е поставен в ситуация на опасност или стрес. По време на това събитие тялото изпомпва кръв и кислород към мозъка и мускулите, за да им позволи да реагират много по-бързо. Това причинява и допълнителния ефект на по-бързото сърцебиене и дишане.

За да „отговори“ на всички тези физиологични реакции, гласните струни в гърлото се разширяват, за да позволят навлизането на повече кислород през него. В същото време, когато човекът трябва да преглътне слюнка, гласните струни трябва да се затворят. Така мускулите на практика работят „един срещу друг“ и се получава втвърдяването, познато като буца в гърлото.

 

Фалшиви телефонни вибрации

Признавам, това състояние е доста ново – все пак мобилни телефони има от броени години. Едва ли сте се замисляли, преди да прочетете това, но аз сега осъзнавам, че и на мен се е случвало много пъти да си мисля, че телефонът ми в чантичката или джоба звъни или вибрира, да го извадя и да се уверя, че се лъжа.

 

 

През 2010 година изследване на психолози установява, че цели 68 процента от хората, ползващи мобилни телефони, са изпитвали тези „фантомни вибрации“, и то поне по няколко пъти. Вероятното обяснение за този феномен е, че мозъкът се обърква в интерпретацията на това ново за човека усещане и възприема друга сензорна информация (леки движения на дрехите) като вибрация на мобилния телефон.

Настръхването

Настръхването на кожата и дори на тази на главата (както се казва „да ви се изправи косата от ужас“) е познато също на всички хора. То се появява в най-различни ситуации, но със сигурност е най-неприятно в стресови моменти, когато човек е в опасност. Този процес засяга хипоталамуса – част от мозъка, която контролира определени нервни функции.

 

 

По време на настръхването се отделят големи количества адреналин, за да помогне на тялото да реагира в стресовата ситуация. Това води до свиване на мускулите, както и тези под кожата, дори на главата (затова космите ви щръкват).

Същата реакция се получава, когато човек изпитва интензивни емоции, като любов, щастие или шок. Музиката ни кара понякога да настръхваме, защото предизвиква силни емоции, каращи мозъка да отделя адреналин.

 

Прозявката

Това човешко действие е толкова ежедневно, че дори докато го четете може да започнете да се прозявате от скука. Само че то предизвиква много дебати в научните среди.

Една от най-налагащите се теории за причината за прозявката е, че тя позволява на тялото да получи повече кислород при предшестващи стресови ситуации, да освежи тялото. Други теории обаче предполагат, че това е начин да се борите със скуката и умората, чрез изпомпване на живителни флуиди (разбирайте, кръв) из цялото тяло.

 

 

През тази година учени достигнаха до още един нов извод, който обединява няколко от предишните теории. Според тях прозявката представлява физиологична реакция за охлаждане на мозъка. По време на прозявка поемате охладен въздух и ускорявате кръвния поток към мозъка, като по този начин отвеждате от него ненужната топлина. Тази теория обяснява и защо прозявката се появява в толкова много ситуации. Мозъкът се нагрява в стресова обстановка или преди упражнения. Когато сте изморени, той също се е позагрял повече от необходимото. Прозявката се бори с умората и скуката, като алармира мозъка, че е работил повече от допустимото и трябва да се поохлади.

 

Алкохолна амнезия

Е, надявам се на това състояние да са били подложени малко от вас. Лично аз не съм се чувствал по този начин – препил до такава степен, че да не помня на другия ден какво съм правил.
Макар и алкохолната амнезия да се случва по-рядко от тази при прекаляването с наркотици, то принципът на действие е еднакъв. Изследванията сочат, че алкохолът пречи на възможностите на мозъка да предава кратките спомени, като при някои хора направо „изтрива“ всичко, което се е случило след момента на напиването. Това е така, защото той блокира рецепторите в хипокампуса (част от мозъка) и те не могат да отделят глутамат. Това пречи на невроните да комуникират помежду си нормално и така блокират преноса на памет. Все пак до някаква степен този процес, макар и забавен, може би не спира напълно и затова част от препилите след известно време (1-2 дни) и с помощта на околните могат да си припомнят част от събитията.

 

Морската болест

Отново състояние, доста неприятно и може би изпитвано от всеки нормален човек. Не е нужно да се качвате на малко корабче, за да повърнете. Това може да се случи и в автомобил, рейс, въртележка.
Причината за морската болест, за това да ви се завие свят и да почнете да повръщате се крие в прекъсване на връзката между това, което виждате, и онова, което чувствате. Когато например сте на клатеща се лодка тялото усеща това движение с вътрешното ухо, но не може да види движението, защото вътре в лодката все едно сте статични. Това предизвиква сериозно объркване на мозъка и отключва психо-физиологичен механизъм за защита, предизвикан от конфликта на информация. Мозъкът започва да счита, че организмът е отровен и халюцинира. Следователно гаденето и повръщането са съвсем нормална реакция – да изхвърлите поетите отровни вещества.

 

 

Разбира се, такива вещества няма, но мозъкът не знае това. Вие можете да го обучите, по-точно да се предпазите от това състояние, като гледате надалеч към хоризонта, към далечни и неподвижни обекти докато вие се движите. Това дава на очите визуална информация за да усети движението и мозъкът не се обърква.

 

Ако тези интересни факти не са ви достатъчни, вижте отново и статията за по-сериозните загадки на човешкия организъм.