Всички знаем, че айсбергите се топят, но колко точно големи са щетите? За да разберем отговора на този въпрос, първо ще се обърнем към данни от GRACE. Gravity Recovery and Climate Experiment е съвместна мисия на NASA и Германския аерокосмически център. При нея два сателита са изстреляни в Космоса, откъдето те засичат аномалии в гравитационното поле на Земята. Интересното е, че мисията е с планирана продължителност от 5 години, но продължава цели 15. В периода от 2002 до 2016 г. изключително точните датчици на сателитите измерват, че 280 милиарда тона ледници от територията на Гренландия се топят всяка година. Естествено, това повишава и нивото на световния океан. От 2018 г. насам в действие са нови два сателита по програмата GRACE-FO (Grace Follow-On). Но как да разберем в какъв размер са нанесените щети преди 2002?

С тази задача се заема Джейсън Брайнър от Щатския университет в Ню Йорк. Има много палеоклиматични записи относно климатичните условия в Гренландия, разположението на леда върху ландшафта и дори промяната в утайката, пренесена от разтопените айсберги в морето. Нищо от това обаче не ни казва колко лед се натрупва или изчезва. Поне не поотделно. Ако всички тези данни се комбинират, тогава се получава по-ясна картинка.

Точно това правят изследователите, които създават модел, който симулира всички тези данни върху югозападния квадрант от страната. Изборът на това място не е случаен. Там най-голяма част от ледената покривка се топи, преди да достигне океана, което прави изчисленията по-лесни. Това ни дава и добра представа за разтопяването на ледове в Гренландия като цяло.

Използвайки палеоклиматичните данни, учените успяват да създадат модел, който показва промяната в температурата и валежите през последните 12 000 години. Този период е известен като холоцен и обхваща затоплянето от последната ледникова епоха и последвалия по-топъл, относително стабилен междуледников климат. От 1850 г. насам данните в модела вече могат да се наблюдават по месеци. С негова помощ може да се погледне и в бъдещето и по-точно различни сценарии относно това, как биха повлияли вредните емисии до 2100 г. Данните са притеснителни, тъй като показват, че скоростта на топене в момента е почти най-бързата за последните 12 000 години.

Лошото е, че тя само ще се увеличава, защото светът се затопля. Някои от разглежданите възможности за бъдещето са повишаване с 2, както и с 4 градуса на средната температура. Изчисленията показват, че това може да доведе до загуба на лед в размери от 8800 до 35 900 хиляди тона за XXI век. Числа, невиждани за целия период на холоцена. Самите учени споменават, че техният модел дори е по-скептичен откъм загуби в сравнение с някои други.

Прогнозите към момента са, че през този век ще видим увеличение от 3 градуса в средната температура на Земята. Трябва да се вземе предвид и инерцията при топенето на ледниците, която често бива подценявана. При тях отнема време да реагират на промяната, но след това процесът по втечняване може да продължи много дълго. Независимо от скоростта изглежда, че към момента има само едно бъдеще, към което сме се насочили.

Снимки: Unsplash

Вижте още: Геоинженерството е единственото решение срещу глобалното затопляне