На един от небостъргачите в Union Square в Ню Йорк е вграден огромен дигитален часовник. Той е известен като Metronome и обикновено отброява часовете, минутите и секундите от и до полунощ. Това се промени преди няколко дни. Вече отброява годините, дните, часовете, минутите и секундите до достигане на критични нива на въглеродни емисии. Тази настройка ще се запази до края на тази седмица.

Датата, до която отброява, е базирана на изчисления на Mercator Research Institute on Global Commons and Climate Change. Общоприетото мнение е, че 1.5 градуса глобално затопляне ще има унищожителни ефекти, като повишаване нивото на водата във водните басейни, урагани, суша и още в различните краища на Земята. Съдейки по ежедневните въглеродни емисии от 2017 насам, този ден ще настъпи след 7 и половина години. Но какво може да направим по въпроса?

Сега, когато природата отвръща на удара, време е да се доверим на технологиите. Ако индустриалната революция и безкрайният капитализъм ни поведоха към този апокалипсис, то геоинженерството и научното сътрудничество ще трябва да ни спечелят време, за да овладеем ситуацията. Геоинженерството предлага две решения: премахване на въглеродните емисии от атмосферата или предпазване на Земята от слънчевата радиация.

Най-амбициозният проект за премахване на въглерода включва наторяване на океаните с железен сулфат и други хранителни вещества, за да се стимулира растежът на водораслите. Те биха могли да възстановят водните хранителни вериги, като в същото време абсорбират въглерод от въздуха. Другият вариант за забавяне на глобалното затопляне е разпръскването на аерозолни частици в атмосферата, което до известна степен ще ни предпази от слънчевите лъчи. Някои може да се възпротивят срещу подобни планове за умишлено изменение на геофизичната среда, но всъщност ние го правим несъзнателно през последните няколко десетилетия. Сега поне може мерките да са в правилната посока.

Правителствата и активистите са прави в исканията си всички организации, които се занимават с геоинженерство, да бъдат трансперантни, когато става дума за целите, финансирането и постигнатите резултати. Тази информация трябва да е публично достъпна на сайтове като Geoengineering Monitor. По-важното сега обаче е действието. Геоинженерните техники са все още в начален етап от развитието си и колкото по-рано започнем да инвестираме в тях, толкова по-добре. Правителствата и активистите могат да продължат борбата си за редукция на емисиите, но трябва да се направи нещо за тези, които са вече във въздуха.

На този етап нямаме друг избор, освен да разчитаме на научни изчисления за определянето на програма при борбата с климатичните условия. От жизненоважно значение са и националите усилия за съкращаване на световните вериги за доставки на храни и енергия. Затварянето на границите покрай Covid-19 може да мотивира повече държави да инвестират в местно земеделие. Това не се изчерпва със създаването на органични или хидропонни оранжерии, а трябва и хранителните отпадъци да бъдат превръщани в енергия. Местната самоиздръжка е ключова стъпка по пътя към колективната устойчивост. В така наречената кръгова икономика всеки може да бъде част от геоинженерното решение.

Засаждането на милиони дървета от Канада до Русия и от Бразилия до Китай ще реформира естествените местообитания. „Засяването“ на облаци се практикува от 70-те години и може да помогне за проблема със сушите. Покриването на ледници с бял пясък би отразявало повече светлина, което ще означава, че те укрепват вместо да се топят. Естествено, всяка подобна инициатива има своите предизвикателства и ограничения, но нека не се преструваме, че има друг начин да се справим с глобалното затопляне.

Снимка: pixabay

Вижте още: Способността да се адаптираме спасява човечеството от изчезване