Иновациите са движели разселването на народите

Древните хора са се придвижвали по континентите не заради климатичните промени, както се смяташе досега, а заради иновациите.
Това смятат австралийски учени, които са автори на изследване върху иновативните технологии и поведението в Средната каменна епоха в южна Африка.

Според тях именно овладяването на нови познания е подтикнало хората към първичното разселване из Африка.

Палеонтолозите смятат, че ранните хора в миграционните процеси са се ръководили от различни социални тенденции и нови технически умения.
Учените изследвали процесите на изменение на климата и миграционните потоци на нашите прадеди, но така и не намерили пряка зависимост между двете, отбелязва електронното издание CyberSecurity.

Открита е обаче друга причинно-следствена връзка с всяко ново техническо откритие: откриването на огъня, обработката на камъка и т. н., хората се разселвали на все по-големи територии.

Открихме бум на миграцията по време на периодите на технологични открития, ето защо можем да твърдим, че технологиите са изиграли немалка роля в глобалното заселване на народите, коментира Зинобиа Джейкъбс от университета в Уолонгонг, Австралия.
Едновременно с това миграцията би могла да способства за разпространението на новите идеи и опит на по-големи територии и сред различни народи, смятат австралийските специалисти.

Съвременната наука изхожда от това, че хората са се научили да боравят с огъня преди 150 000 200 000 години, но скорошни изследвания сочат, че предците на Homo Sapiens са можели да получават огън и преди 790 000 години.
Палеонтолозите смятат, че преди 100 000 години хората вече са можели да добиват огън с подръчни средства и да го използват за отопление и приготовление на храна, а преди 60 000 години започнали целенасочено да създават средства за разпалване на огън, а още по-късно огънят и димът стават средство за комуникация.

Учените изследвали девет основни пункта на хората в Африка, където били открити двуостри ножове и накрайници, декоративни символи, огърлици от раковини, съдове за загряване на вода, а така също и лични вещи инструменти за гравиране и части от дрехи.
Тези артефакти показват висока култура на комуникации, те сочат, че хората са се ръководили не само от функционалността на вещите, но се опитвали и да облагородят бита си, убедена е д-р Джейкъбс.

В резултатите от изследването се посочва, че палеонтолозите не са открили зависимост между миграциите и климата на планетата. Може са де говори единствено, че климатът е оказал незначително и локално влияние на хората, коментира д-р Джейкъбс.

Учените също така достигнали до извода, че ранната история може условно да се раздели на епохи на технологичен подем, които настъпвали в периоди между 1000 и 5000 години.
Къде и как са се случвали иновациите остава загадка, не можем да кажем защо ги е имало и не знаем какво е ставало между тези периоди, се отбелязва в публикацията.