Мистериозно пусто и студено място в тъмния космос може да бъде доказателството за съществуването на паралелна вселена.

От години учените се опитват да открият обяснение за странната тъмна област в една отдалечена зона, пълна с космическа радиация, сякаш останала още от времето на Големия взрив. До момента са предлагани и обсъждани различни обяснения, но най-важното от тях вероятно няма да се понрави на мнозина и то всъщност може да бъде свързано с феномен, чиято съществуване кара човешкия мозък буквално да изтръпне - паралелна вселена.

По-точно, тази зона би могла да бъде последствие от сблъсъка между две различни вселени. То може да бъде първото реално доказателство в подкрепа на теорията за мултивселената - че съществуват милиони, ако не и милиарди други вселени, някои от които съвсем сходни на нашата, но просто извън нашия прост човешки взор.

Вселена или вселени?

При цялата му "научност", първият път когато срещнах термина "паралелна вселена" не бе в учебник по физика или астрономия, а в нашенската книга-игра "Демоните в НБА". Това страхотно книжно занимание за подрастващия мен в началото на 90-те години ни отвежда именно в алтернативна вселена с целта да попречите на легендарните Чикаго Булс, водени от Майкъл Джордан, да спечелят третата си шампионска титла. Именно художествената литература е един от най-отявлените застъпници на феномена "паралелна вселена" и поколения фантасти са се опирали на него, за да разказват своите космически приключения и епични истории.

Ако обаче се обърнем към науката, тя би използвала термина "мултивселена" или "мегавселена", за да посочи хипотетичното множество от всички възможни паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Както лесно може да се предположи, в съвременната физика, както и в дискусии навлизащи в методологията и философията ѝ, идеята е дискусионна. За някои това е "обяснение за всичко", докато за други е просто научнофантастична измислица без реална стойност. За първи път терминът е използван в един по-друг смисъл от Уилям Джеймс, американски философ и психолог, през 1895 г. и след това популяризиран от писателя-фантаст Майкъл Муркок, редактор на емблематичното списание "Нови светове". Американският физик Хю Еверет през 1950 г. публикува теория за такива светове, с което иска да обясни невероятните резултати от експерименти в областта на квантовата физика, за която по онова време се водели разгорещени спорове. Според вселената на Еверет, всяко ново събитие може и довежда до разделяне на вселената. Броят на възможните алтернативни резултати е равен на броя на световете. През годините, идеята добива популярност в различни области на теоретичната физика и съответно бива интерпретирана различно. В книгата си "Скритата реалност: паралелни вселени и дълбоките закони на космоса", физикът Брайън Грийн обособява цели девет вида паралелни вселени: обекти съществуващи отвъд релативисткия хоризонт, хаотична космическа инфлация, съвкупност от струни за различните варианти на теория на струните, многомерни обекти, холографски проекции, циклично възникващи вселени, квантови разклонения, симулирани вселени и квантови вселени.

Объркахте ли се вече?

Ако горното описание бе първият ми сблъсък с паралелните светове, навярно и аз щях да поклащам глава. За щастие, "Демоните в НБА" успява да обясни явлението доста по-разбираемо, затова да опитаме с примера от книгата. През 1963 г. успешен атентат слага край на живота на тогавашния президент на САЩ — Джон Кенеди. След това историята на света продължава без него. Какво ще се случи, ако бодигардът на президента успее да прикрие тялото му? Разбира се, Кенеди ще оживее и тогава историята на света ще продължи с него. Ето как се получават два паралелни свята. Достатъчно е само ние, от бъдещето, да подменим бодигарда в деня на покушението и Кенеди ще бъде спасен. Но светът, в който атентатът завършва с успех, не престава да съществува, защото точно той е истинският и сложната връзка минало—настояще—бъдеще му пречи да изчезне.

Накъде върви стрелката?

В основата на разбирането за паралелната вселена е аксиомата, че времето е само едно и се движи само напред. С други думи, ходът на историята е симетричен и категоричен и не търпи паузиране или промяна. През 2017 г. обаче двама американски учени създават симулация, която включва огромен брой частици, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията и движещи се в произволни посоки. Някои от тях се скупчват в едно цяло, а след това се разделят и разширяват в специфична времева посока. По време на симулацията ентропията продължава да се увеличава, което показва, че времето може да се движи и в двете посоки. Тази ситуация с двупосочно бъдеще показва единно, хаотично минало и в двете посоки, което означава, че ще съществуват две Вселени, по една от всяка страна на това централно състояние.

Къде тогава да търсим входа на тази паралелна вселена? Според една хипотеза, материята, която черните дупки поглъщат и привидно унищожават, всъщност се изхвърля и се превръща в градивни елементи за галактиките, звездите и планетите в друга паралелна реалност. А ново проучване се опитва да локализира едно такова място, наречено Студената точка.

Космическа врата

От близо десетилетие учените от цял свят се опитват да разберат същината на петното, наречено Студена точка. То се намира на 1.8 милиарда светлинни години от Земята. В голямата космическа празнина няма галактики, звезди, облаци прах и което е още по-интересно, в нея няма дори и тъмна материя. Измерванията на фоновата радиация на Вселената установили, че това място е по-студено от околността му с около 0.00015 градуса по Целзий от останалата част на всеобхватния Космос. Сателит на NASA с помощта на хавайския телескоп PS1 открива първоначално региона като тогава учените все още не са и подозирали, че това всъщност е голяма космическа празнина. Той изчислява радиационната температура на средата на космическите микровълни (Cosmic Microwave Background или CMB) по цялото небе. CMB радиацията е форма на електромагнитна радиация, която изпълва цялата Вселена и може да бъде засечена във всеки космически регион. Тази радиация е остатъчна топлина от Големия взрив и е много студена, като е само 2.725 градуса над абсолютната нула. В картата на CMB радиацията, съставена от сателита WMAP, празнината е била отбелязана като студена точка. И тъй като температурата на CMB радиацията е почти еднаква в целия космос, то учените веднага забелязали различаващия се регион.

Изследователите преди това са предположили, че точката е по-хладна просто защото съдържа около 10 000 галактики по-малко от други съпоставими области на пространството. Новото проучване показа, че това място в пространството не би могло да съществува според повечето закони на физиката, познати на човечеството. Това означава, че студеното място не може да бъде обяснено с липсващи галактики. Според учените, тази студена точка е ясно доказателство за мултивселената.

Едно макар и спекулативно предположение гласи, че това тъмно студено петно може би „източва“ енергията от светлината, преминаваща през него, затова и районът наоколо е по-студен. Но не можем да изключим дори още по-екзотични обяснения. Едно от най-вълнуващите е сблъсък на нашата и съседна Вселена. Някои теоретици твърдят, че асиметрията се дължи на съседна Вселена, с която нашата се е "ударила" по време на бързото разширение. Те обаче още не знаят дори как да проверят това предположение.

Днес физиците и астрономите от целия свят умуват как ли изглеждат тези паралелни светове, на какви закони се подчиняват, как са възникнали и как в крайна сметка ще загинат. Може би тези паралелни светове са пусти и лишени от основните елементи на живота. А може би приличат доста на нашата вселена и са разделени помежду си от едно-единствено квантово събитие, благодарение на което се и различават. Някои дори смятат, че може би един ден, когато животът стане невъзможен в нашата остаряваща и ставаща все по-студена вселена, хората ще бъдат принудени да я напуснат и да потърсят убежище в друга вселена. Едно е сигурно - революционните открития в областта на космологията през последните години поставят под въпрос някои фундаментални понятия на концепцията пространство-време.