Пиктограмите, съхраняващи се на печати от древна цивилизация по поречието на река Инд в Индия, са записана устна форма на език, а не набор от символи. До такъв извод достигнаха американски изследователи от Университета Вашингтон, ръководени от проф. Раджеш Рао.

Учените са използвали редица статистически методи за анализ на пиктограмите. Те са публикували работата си в списание Science.

Така наречената писменост от долината на Инд се е съхранила до наши дни във вид на кратки последователности от знаци, намиращи се на печати и други предмети. Средната дължина на групите от знаци е 4 - 5 символа, а най-дългата от тях съдържа 27 символа.

През 2004 г. трима изследователи - Стив Фармър, Ричард Спрот и Майкъл Уитцел са изказали предположение, че пиктограмите не представляват писменост, а се явяват символи на власт или религиозна принадлежност.

Професор Раджеш Рао и колегите му са подложили пиктограмите на компютърен анализ, за да оценят условната ентропия на тяхната последователност. Те са установили например, че в изкуствени езици, като програмния език Fortran, последователностите са много устойчиви, следователно те са с малка ентропия. Тя обаче е много по-висока при символите от долината на Инд.

Според изводите на Рао, ентропията при пиктограмите удовлетворява критериите за жив език. Ако тази хипотеза е вярна, цивилизацията, съществувала по долината на индийската река през III-то хилядолетие пр. Хр., може да бъде считана за писмена култура. Все още обаче е тайна на какъв език са говорили и съответно - са писали представителите на тази цивилизация.

Тагове: