Невероятни хабитати са открити в петролни петна в асфалтовото езеро Пич, Тринидад. Микроскопични капки вода (около 1/1000 от милилитър) дават място за живот на микробиални екосистеми, които се изхранват, като разграждат петрола на органични молекули.
Асфалтовите езера, или естествените извори на битум, се смятаха за напълно мъртви, защото са прекалено токсични, а нивата на вода са под предполагаемата граница за живот. Но природата отново изненада човечеството – капките екосистеми изплуват от дълбините на Земята, тоест не са и дъждовни. Хилядолетна морска вода най-вероятно е това, което съхранява микросистемите
Микробите играят доста по-голяма роля в разграждането на петролните замърсявания, отколкото сме се надявали. Щом могат да оцелеят в толкова негостоприемна среда, значи едноклетъчните организми могат да съществуват и чистят природата и в най-замърсените води. Няма нужда обаче да се притесняваме (или надяваме) за преждевременна петролна криза – темповете на разграждане се измерват в геологически периоди – много петрол, а малко и малки капки вода, в които микробите да живеят. Най-важните последствия от това откритие са, че животът може да съществува при по-негостоприемни обстоятелства, отколкото предполагаме, на луната на Сатурн, Титан например.