За пръв път в историята бе отчетено пропукване на най-стария и дебел лед в Арктика. Това се е случило не веднъж, а два пъти за настоящата година. Пропукването е създало открити води на север от Гренландия в район, който винаги е замръзнал и заледен дори през лятото. Според учените това е резултат от климатичните промени и горещите вълни и топли ветрове, които са се появили в северното полукълбо през тази година. Пропукването може сериозно да застраши живота и популациите на арктическите тюлени и бели мечки.

Сателитни изображения, предоставени от NASA Worldview, показват натрошения и вече подвижен лед, който се движи от северното крайбрежие на Гренландия, бутан от ветровете през август. Така вече има наличен отворен отрязък от вода, който преди е бил напълно покрит. Фактът, че ледът се носи и движи, пък говори, че самият той е много по-тънък от обикновено.

A small animation from @DTUSpace
showing our combined #Sentinel1 and #AMSR2 images and our @CMEMS_EU #Sentinel1 1-day ice drift vectors. All from https://t.co/KMsYanQEs4 pic.twitter.com/6ctc0JzgpQ

— Leif Toudal (@elmltp) 13 август 2018 г.

Към момента единствената зона, която остава целогодишно покрита с лед, е на север от Гренландия, но пропукването застрашава и нея. Регионът се променя вследствие на климата, а ледът, който обикновено е изключително дебел и твърд, може да бъде избутан от Трансполярния поток, едно от главните течения на Арктическия океан, който идва от Сибир към Гренландия. Самият избутан лед пък може да се натрупа на дебели слоеве на определени места, след като се придвижи. 

Температурите тази година регистрираха рекордни 17 градуса по Целзий в района, а ледената обвивка в Арктика – с 40% изтъняване под обичайното за годината. Полярните мечки в района ще бъдат застрашени от това, тъй като най-много се заселват в северното крайбрежие на Гренландия, където хибернират и ловуват. Самите мечки не могат да плуват много дълго и надалеч, така че ако ледената покривка намалее, това ще намали и района им за лов. Зоната ще замръзне отново, но това ще се случи по-късно от обичайното. Според данните от NASA септемврийското ниво на арктическия лед (тогава той по правило е най-изтънял) намалява като дебелина с около 13.2% на десетилетие.