Наночастици пречистват водата и почвата

Химическите замърсители често се оказват трудно уловими и трудни за унищожаване – молекулите на много от пестицидите, например бисфенол А, използван в производството на пластмасите, в обикновени условия са много устойчиви към разлагане. Поради тази причина почистването на почвата и водата от тях е скъп и трудоемък процес.

Изследователите от MIT са създали особен вид наночастици, които могат значително да опростят борбата с тези замърсители. Те са синтезирали полимерно вещество от полиетиленгликол и полиактова киселина – първият влиза в състава на капките за очи, пастите за зъби и слабителните средства, следователно е брзвреден, а вторият компонент е една от основите на биоразградимите пластмаси. Наночастиците от този полимер се състоят от хидрофобно ядро и хидрофилна обвивка, като благодарение на молекулярните сили хидрофобните замърсители се стремят да се доберат до вътрешния слой на наночастиците, прилепвайки към тяхната повърхност. В този си вид замърсителят все пак присъства, макар и в наночастиците, затова полимерът се разрушава под въздействието на ултравиолетова светлина, така че хидрофилната обвивка изчезва, а хидрофобното ядро се разтваря. Разтворените частици се молекулите на замърсителя се слепват една с друга, образувайки надмолекулярна система. За разлика от отделните молекули, в това си състояние вредните частици се събират далеч по-лесно – с центрофугиране или филтриране.

Огромният плюс на метода е неговата простота – веществото в наночастиците се синтезира на стайна температура, без никаква необходимост от модифициране, като самото пречистване става без сложни многостъпкови процедури. Методът може да намери приложение не само в почистването на околната среда, но и в медицината, фармакологията, аналитичната химия и дори в хранителната промишленост, например с помощта на разтварящите се и слепващи се наночастици може да се отделя коефинът при приготвянето на безкофеиново кафе.