Антибиотичната резистентност вече е припозната като една от най-големите опасности пред човешката цивилизация в следващите десетилетия. Учените използват думи като „апокалипсис“, за да опишат какво би представлявала планетата, засегната сериозно от масови, устойчиви на медикаментозно лечение заболявания. А броят на заболелите от такива се увеличава тревожно. Никой не знае какъв е точно мащабът на проблема на световно ниво, но се предполага, че жертвите може би вече достигат милиони годишно. Дори в най-развитите райони на планетата като ЕС и САЩ десетки хиляди умират всяка година от нелечими бактериални заболявания. Болнични инфекции са причината за повечето от тях в Европа например, но далеч не за всички. Глобализираният свят, възможностите за бързо пътуване на далечни разстояния създават предпоставки за лесно и скоростно разпространение на опасните щамове. Никой не е защитен – дори да сте много богат човек в развита държава. 39% от починалите от устойчиви на антибиотици бактериални заболявания в ЕС през 2018 г. не са реагирали на лечение с известните на човечеството терапии от „последна линия“ – антибиотици, запазени специално за случаи, които са на живот или смърт. А и опасностите се увеличават. Те вече не засягат само бактериалните инфекции.

Едно от последните тревожни открития е устойчивата гъбичка Candida auris, различни щамове от която са засечени на няколко континента. Тя е толкова опасна, че според разследване на „Ню Йорк Таймс“ представители на медицинския персонал в елитни болници в Западна Европа и САЩ са отказвали да влизат в стаята на засегнатите пациенти. Неслучайно – половината от заразените с резистентната Candida auris по света до момента не преживяват повече от 90 дни, а дори седмица специализирана дезинфекция на помещенията, в които те са лежали, не е успяла да унищожи напълно опасните дрожди. Звучи като да сме в етап, в който големите фармацевтични компании трябва да хвърлят всички усилия в търсенето на нови терапии, нали?

Щом има търсене, се появява и предлагане. Всъщност се случва точно обратното. Към началото на настоящата година само 42 нови антибиотични препарата са в етап на разработка в световен мащаб. Много от тези проекти няма да се увенчаят с резултат. От малкото, които ще стигнат до клинични тестове върху хора, едва 1 от 5 ще бъдат одобрени за употреба, показват историческите данни. Но дори успешната разработка и одобрение не означава, че лекарството ще стигне до болните. Показателен е случаят на компанията Achaogen, която след повече от десетилетие разработка и тестване със задоволителен клиничен финал и привличане на голямо външно публично и частно финансиране успя да пусне на пазара лекарство срещу бактерия, разпозната като топ приоритет от Световната здравна организация. Една година по-късно компанията фалира. Проблемът е икономически и политически. Летвата за разработка на успешен нов антибиотик в момента е изключително висока. Според експертите – между 10 и 15 г. усилия, тестове и съобразяване с регулации и одобрения, в комбинация с $1 млрд. инвестиции.

Справка с реалността – Achaogen има печалба от само $1 млн. за тази една година съществуване. Основната причина е, че антибиотиците просто не са скъпи лекарства. Освен това се взeмат за ограничен, кратък период от време за разлика от медикаментите за хронични състояния например. Дори най-големите компании не могат да намерят печеливш бизнес модел в сегашната ситуация и затова постепенно излизат изцяло от разработката на нови антибиотици, като вместо това концентрират усилията си в други, по-отплащащи се области като терапии за рак например. Novartis и AstraZeneca са само два от по-скорошните примери за това. Изследване на Pew Trust показва, че 90% от фирмите, разработващи нови антибиотици в момента, са малки от гледна точка на фармацевтичната индустрия. Повече от половината от тях са и нови – все още работят върху първия си продукт и нямат приходи от продажби. Това ги прави изключително нестабилни.

Решението, което е обсъжда, е тези компании да получават повече държавно финансиране. Значително повече. А това вече е сериозен политически проблем, особено ако става въпрос за САЩ, където се извършва голяма част от изследователската дейност. От другата страна на Атлантика в последните години преживяват изключителна криза с пристрастяване към предписани опиати, която накара президента Тръмп да обяви дори извънредно положение в областта на публичното здраве. Около 130 души дневно умират в САЩ от свръхдоза предписани лекарства, най-често болкоуспокояващи. Тръмп е остър в изказванията си към големите фармацевтични компании, т.нар. Big Pharma, и неслучайно. Една от най-засегнатите групи от „епидемията“ всъщност са негови ключови избиратели – млади бели мъже от по-малки населени места. Фармацевтичните гиганти са гледани по традиция с подозрение и от хората вляво на политическия спектър – за тях това са ултимативните капиталисти, неприлично забогатели на гърба на човешкото страдание. Наскоро стана ясно, че фамилията Саклер, която притежава компанията, произвеждаща Оксиконтин – лекарството, което най-често става причина за свръхдоза, е вече по-богата от фамилията Рокфелер. А това не помага особено за сближаване на позициите. Така че едва ли има партия, която публично да предложи да се осигури по-голямо финансиране на фармацевтичния бранш. Докато не стане прекалено късно.

Дали няма да се окаже, че сме живели в един малък отрязък от човешката история, в който продължителността на живота е била най-голяма?

НАЙ-СКЪПИТЕ ЛЕКАРСТВА

Продажбите на лекарства по света вече надминават $1.3 трилиона годишно. Някои терапии могат да струват шестцифрени суми на година на пациент. Обикновено става дума за лечение на много редки болести. Показваме ви приблизителната максимална себестойност.

Виж още: Дигитално лекарство е одобрено в САЩ