Няколко скандални теории за произхода на човешкия интелект

Интелигентни ли сте? А колко сте умни? Задавате ли си въпроса, как така е възможно хората да мислят, изобретяват, мечтаят. Как така от маймуни са произлезли мислещи хора (според Дарвин и куп други учени)? Съществуват десетки въпроси от подобен род, на които със сигурност до днес няма твърд и доказан отговор. Е, някои като "Научното обяснение на глупостта"... имат!

Една от най-интересните загадки обаче, която не е спомената в тази гореща статия и до днес си остава нерешена, е "как в резултат на само няколко хиляди години еволюция човекът прави гигантски скок в развитието си". Необичайно бързият прогрес не е характерен за абсолютно никой земен вид, дори най-интелигентните. По какъв еволюционен път е поело човечеството и… налучкало ли го е или някой го е „вкарал в правия път“?

Разбира се, едва ли някога ще получим еднозначен отговор на тези въпроси, но затова пък предположенията днес са все повече, а някои от тях са доста интересни и забавни. Предупреждаваме! Това не са наши лични заключения, а използваните хипотези можете да намерите при добро желание в Интернет.

ТЕОРИЯ 1: Интелектът е мутация, която се е разпространила, възниквайки при един-единствен човек

Според съвременните схващания за еволюцията, измененията в организмите могат да възникнат по два различни начина. Първият е микроеволюцията, или много малки, постепенни изменения, протичащи в течение на много дълги периоди от време. Вторият е общо взето точно обратното – резки скокове в развитието на даден организъм (макроеволюция).

За взаимодействието между тези два процеса са създадени няколко теории, една от която е получила известност под името „Макромутация“. Това е генетично изменение в резултат на което един-единствен индивид получава съвършено нова способност, нехарактерна за нито един негов родственик досега. На практика това значи и появата на нов биологичен вид.
Невробиологът от Оксфорд, Колин Блекмор счита, че подобно нещо се е случило и с човека. Някой от нашите древни предци се е родил с тежък генетичен дефект, който по някакъв начин го е направил доста по-умен от останалите древни човекоподобни. Това е била абсолютна случайност, която обаче се оказала много полезна от гледна точка на оцеляването. След това този индивид предал своята наследственост на поколението си и… така сме се появили ние, разумните хора.

ТЕОРИЯ 2: Особености на ДНК

Може би сте чували през последните години за проекта за разшифроване на човешкия геном (ДНК). По време на този проект учените откриват в нашата наследствена информация нещо уникално – двоен ген с име SRGAP2, който отговаря за развитието на мозъка. Такова нещо (ген) не е откриван в нито един друг примат, дори при нито един познат на хората организъм. Така че по всяка вероятност в някакъв момент в човешката история се е случил истински скок.

Всъщност в нашите клетки се съдържат няколко копия на гена SRGAP2, които като цяло представляват своеобразен „генетичен боклук“, термин използван дълги години от учените за области от ДНК, които според тях не кодират нищо и са излишни. Другите копия се наричат SRGAP2B и SRGAP2D. Има и SRGAP2C ген, който обаче е активен и може напълно да замени изходния. Този ген е добавен в генома на лабораторни мишки, при което изходния, оригинален SRGAP2 се изключва. Или за да си го представите по-лесно – ако тези биологични системи бяха електронно оборудване, то SRGAP2C ще представлява нещо като „Мозък 2.0“, който трябва предварително да премахне и спре „Мозък 1.0“, за да работи коректно.

ТЕОРИЯ 3: Развитието на мозъка е свързано с изправената походка

Една от най-уникалните особености на човека е… неговата фонтанела – меката зона на черепа на бебетата, която с времето се затваря и втвърдява. Незащитената зона (иначе черепът доста добре предпазва мозъка) служи за по-лесно преминаване на плода през детеродните пътища по време на раждането. До две години след това тя се затваря напълно. При всички примати такива особености не са нужни – поради простата причина, че те не са двуноги, а родилните пътища са значително по-широки.

Изучавайки добре запазен череп на дете - австралопитек, учените неотдавна забелязват, че у нашите предци, които според науката „току-що са се научили да ходят на два крака“ също е бил наличен много голям мозък, а черепът на новородените също е бил мек. Преди тази находка учените са били сигурни, че тази особеност се е развила у хората на много по-късен етап, а нашето изправено ходене е резултат от по-развития мозък. Сега всичко се обръща наопаки – отначало сме се научили да вървим на два крака, а после се е появила нуждата от измененията заради раждането. Това пък довело до възникването на мекия череп на новородените, което пък от своя страна довежда до по-бързото развитие на мозъка и при днешните хора той може да расте до двегодишна възраст.

Още по-забавни теории - на следващата страница!

ТЕОРИЯ 4: Халюциногенните гъби са направили от маймуните хора

Е тази теория е много забавна. Тя е и една от най-спорните, а началото и дава през 90-те години на миналия век американския философ, еколог и адвокат Терънс Маккена.
Според теорията древният човек, живеещ някъде в Северна Африка се натъкнал случайно на необичайни гъби и решил да ги изпробва. Те се оказали халюциногенни и предизвиквали дразнене на нервната система, в резултат на което древните хора виждали ярки и странни зрителни образи, които се нуждаели от анализ и разбиране. Това подтикнало примитивния мозък към по-интензивно развитие и постепенно в него се оформили нови структури. В крайна сметка благодарение на тези гъби човекът се превърнал в мислещо същество. След това от образите се родили символи и свързаната реч.

Според Маккена халюциногенните гъби са точно онова липсващо звено, което позволило на маймуните да се превърнат в хора. Разбира се научният свят никога не приема подобна теория, както и никой сериозно не е проверявал нейните твърдения. Липсват и реални данни, които да я подкрепят.

ТЕОРИЯ 5: Най-важни за интелекта са месото и огъня

Според антрополога от Харвард – Ричард Рангъм огромна роля в развитието на човешкия мозък е изиграло прясното изпечено на огън месо. Всъщност тази теория не е много нова. Според наличните намерени останки до днес, може да се предположи, че човекът е започнал да пали огън и се научил да готви месото с него точно в този период, когато се увеличава и размерът на неговия мозък, намалява размера на червата, челюстите и зъбите.

Готвенето позволило да се пести повече време и повече сили, както и да се получават повече калории от храната. А както е известно, човешкият мозък изразходва около една четвърт от цялата енергия на организма – следователно така е имало и повече калории за него. Така че в крайна сметка термичната обработка на месото се оказала ключова. На хората вече не се налагало да губят по половин ден само да дъвчат и преживят жилавото сурово месо. През освободеното свободно време те можели да развиват други свои качества – да създават оръдия на труда, да обработват земята или… да контактуват със себеподобните си.

ТЕОРИЯ 6: Нашите предци са били пълни шизофреници

През 70-те години на миналия век психологът Джулиан Джейнс публикува теорията си за т. нар. „двукамерен разум“. Обосноваващ се на античната литература, Джейнс доказвал, че древните хора не са имали обичайното съзнание, като днешния човек – те не планирали своите постъпки, не взимали решения. Всичките им действия били под влияние на напътствията на боговете или „гласовете“. Затова Джейнс достига до извода, че разумът на нашите деди е бил „двукамерен“, което било обусловено от устройството на главния мозък – с две полукълба. В обикновени ситуации човекът се ръководел от навици и инстинкти, а когато възникнел проблем, нуждаещ се от нестандартно разрешение, се включвала и втората „камера“, намираща се в дясното полукълбо.

Според представите на Джейнс, мозъкът на човека дефакто представлява два отделни органа. Лявото полукълбо отговаря за ежедневната дейност, а дясното за паметта и намирането на решения. При първобитните хора за разлика от нас, полукълбата не били пряко свързани и следователно те нямали самосъзнание. Дясното и лявото били свързани с езиковия център в мозъка, което обяснявало и възникването на халюцинации. Така едната половина на мозъка „гадаела“, а другата възприемала тази информация, като глас свише. Според психолога, реалното състояние на такова съзнание може да се сравни с феномена на „въображаемия приятел“ при някои деца или психическите отклонения с раздвоението на личността.

В полза на теорията на Джейнс са и многочислените истории за някои необясними психически феномени, които възникват в стресови ситуации.

А вие какво мислите по въпроса?