Един от основните изследователски методи в съвременната молекулярна биология е криоелектронната микроскопия. За разлика от класическата такава, тя осигурява идеално запазване на изследваните клетки, но губи относно кратността на увеличение. Поне така беше досега.
В електронната микроскопия се използват фиксиращи вещества, свързващи протеините на изследваните структури. Те пораждат някои артефакти, видоизменящи обекта, като, за да се избегне това, е разработена криоелектронната методика, позволяваща мигновено охлаждане на изследваната структура при повишено налягане, съхранявайки я в превъзходно състояние.
Основен недостатък на криомикроскопияте бе нейната ниска резолюция – не повече от 0,5 нм, докато например рентгеноструктурният анализ позволява разглеждане на обекти с размери до 0,2 нм. Група учени от Мерилендското подразделение на Националния институт по здравеопазване на САЩ успя да подобри резолюцията на метода до 0,22 нм, което изравнява показателите на криомикроскопията с традиционния подход.
Синьо-жълтото изображение – това е фотография на протеина β-галактозидаза. Лявата страна представя нивото на детайлност, което криоелектронната микроскопия можеше да позволи допреди 3-4 години (единствено размита маса), а вдясно е съвременното ниво, което може да покаже ако не атомите, то поне свързващите протеина молекули вода.