След повече от 25 години търсене, невролози от Великобритания откриха жена, която вижда с около 99 милиона цвята повече от останалите от нас. Това се дължи на допълнителна, четвърта конусовидна клетка в ретината й – повечето хора, наречени трихромати, имат 3 такива клетки (за син, зелен и червен цвят), а тетрахроматите имат 4, което им позволява да различават по-широк спектър от цветови нюанси.

Предполага се, че всяка конусовидна клетка в човешкото око различава около 100 различни нюанса, по този начин, сумирайки всички възможни комбинации от трите клетки, виждаме около 1 милион различни цвята.

Хората, страдащи от цветна слепота (дисхроматопсия), имат 2 функциониращи конусовидни клетки, които им позволяват да виждат само около 10 000 различни нюанса. Повечето бозайници, сред които кучетата и широконосите маймуни, също са дихромати.

Преди 2 години учени от Нюкасълския университет откриват жена от Северна Англия, идентифицирана като cDa29, чиято ретина има 4 конусовидни клетки, с които успява да разпознае до 100 милиона различни цвята, за което повечето от нас не са и мечтали. Невролозите предполагат, че по света има още много тетрахромати като нея, които още не са открити или дори не знаят, че притежават „супер зрение“.

Как някои хора се сдобиват с 4 конусовидни клетки

За първи път тетрахроматопсия се споменава от холандския учен Х. Л. де Врие през 1948 г., който открива интересен факт за хората, страдащи от цветна слепота – майките и дъщерите на мъже с дисхроматопсия (които имат 3 конусовидни клетки, 2 функциониращи нормално и 1 мутирала) имат всъщност 4 конусовидни клетки (3 нормални и 1 мутирала). Дори и четвъртата клетка да е нефункционираща, самото й наличие било нещо нечувано дотогава.

Проучванията по въпроса продължили едва през осемдесетте години на миналия век, когато Джон Молън, учен от Кеймбриджкия университет, започва да търси жени, които биха могли да притежават четвърта функционираща клетка в ретината си. Според неговите изчисления, ако мъжете дихромати предават генетично четвъртата клетка на дъщерите си, около 12% от жените би трябвало да бъдат тетрахромати. За съжаление всички негови тестове завършили с неуспех.

Едва през 2007 година Габриел Джордан от Нюкасълския университет решава да опита по-различен подход. В напълно тъмна стая тя поставя 25 жени, чиято ретина има 4 конусовидни клетки, пред устройство, което присветва в 3 различни цвята. Трихроматите не биха могли да различат отделните цветове, но според Джордан за истинските тетрахромати това би било изключително лесна задача.

За нейна огромна изненада една от жените успяла да различи 3 различни цвята при всеки един от тестовете.

„Знаем, че тетрахроматопсията съществува, но не знаем какво позволява на някои хора с 4 клетки да бъдат функциониращи тетрахромати, а на други (по-голямата част от тях) - не“,  заяви Джордан.

За съжаление повечето от нас никога няма да разберат как точно изглежда светът през очите на един тетрахромат. Въпреки че всъщност мозъкът ни е този, който възприема цветовете, конусовидните клетки на ретината ни са тези, които „получават информацията“ и я „изпращат“ на мозъка за обработване.

„Това частно възприятие на света е това, което е така интригуващо за всички“, казва Джордан. „Наистина би ми се искало да го видя със собствените си очи.“