Според ново проучване човечеството е живо заради микроби

Микробите, които живеят в нас, може би са спасили и оформили историята на homo sapiens. Нашият вид има необичайно дълго детство – периодът, в който зависим от родителите си за храна. Освен това възрастните живеят дълго след края на възрастта за размножаване. Как сме стигнали дотук при толкова неконкурентен жизнен цикъл? Според Глен Уеб и колектива му под контрола на трилионите микроби в нас.

Екипът разглежда ефекта на някои симбиотни микроби върху продължителността на живота. Helicobacter pylori например е често срещана стомашна бактерия и е напълно безвредна с години, но при възрастни хора причинява рак на стомаха. Този контрол над продължителността на живота е позволявал на децата да получават по-голям дял от храната и им е давал по-големи шансове за оцеляване.

За да провери хипотезата си, Уеб съставя компютърен модел на първично човешко общество от ловци-събирачи. Максималната продължителност на живота в симулацията е колкото нашата - 120 г. След това делят популацията на 3 групи – деца, размножаващи се и старци и започват да въвеждат рискови фактори. Shigella, един от водещите причинители на диария, който увеличава смъртността при деца, унищожава популацията. В друга версия добавят H. pylori, която стабилизира населението.

Според проучването трябва да сме благодарни на микрофауната в организма си за оцеляването на човечеството.