През май екип от Масачузетския университет (UMass) в Амхърст публикува статия, в която заявява, че успешно е генерирал малък, но непрекъснат електрически ток от влажността на въздуха. 
Откритието определено би изумило мнозина, но нека започнем от коментара на един от учените от екипа:  
"Честно казано, това беше случайност", казва водещият автор на изследването, проф. джун Яо. "Всъщност се интересувахме от създаването на прост сензор за влажността на въздуха. Но по някаква причина студентът, който работеше върху това, забрави да включи захранването."
Екипът на UMass Amherst с изненада открива, че устройството, което се състои от масив от микроскопични тръбички или нанопроводници, произвежда електрически сигнал независимо от това. 
Всяка нанопроводникова тръба е с диаметър, по-малък от една хилядна от човешки косъм, достатъчно широк, за да може да влезе молекула вода във въздуха, но толкова тесен, че да се блъска в тръбата. Екипът осъзнава, че всеки удар придава на материала малък заряд, а с увеличаване на честотата на ударите единият край на тръбата се зарежда различно от другия. 
"Така че това наистина е като батерия", казва Яо. "Имате положително и отрицателно привличане и когато ги свържете, зарядът ще потече." 

В последното си проучване екипът на Яо се отказва от нановлакната и вместо това пробива материали с милиони малки дупчици, или нанопори. Устройството, което те са създали, е с размер на нокът на палец, една пета от ширината на човешки косъм, и може да генерира приблизително един микроват - достатъчно, за да освети един пиксел на голям LED екран. 
И така, какво е необходимо, за да се захрани останалата част от екрана или дори цялата къща? "Хубавото е, че въздухът е навсякъде", казва Яо. "Въпреки че един тънък лист от устройството отделя много малко количество електричество или енергия, по принцип можем да подредим няколко слоя във вертикалното пространство, за да увеличим мощността." 
Устройството, което може да генерира използваемо електричество от разредения въздух, може да звучи твърде добре, за да е истина, но Питър Добсън, почетен професор по инженерни науки в Оксфордския университет, е оптимист. 
"Когато за пръв път чух за това, си помислих: "О, да, още един от тези", споделя Добсън. Но добавя: "Ако успеете да го проектирате и мащабирате и избегнете замърсяването на нещото от атмосферни микроби, би трябвало да работи. Според него предотвратяването на микробното замърсяване е по-скоро "вълнуващо инженерно предизвикателство", отколкото краен недостатък, но има далеч по-големи проблеми за преодоляване, преди тази технология да захранва домовете ни. 
Дори след като бъдат преодолени предизвикателства от този тип, цената остава значителен проблем. "Всички нови енергийни технологии трябва да мислят за "зелената премия"," казва Колин Прайс, професор по геофизика в Университета в Тел Авив, като има предвид допълнителните разходи за избор на чиста технология пред такава, която отделя повече парникови газове. "Зелените премии в момента са огромни за тази технология, но се надяваме, че ще бъдат намалени чрез НИРД [научноизследователска и развойна дейност], инвестиции, данъчни облекчения за чисти енергии и налози върху мръсните енергии." 
Яо предполага, че можем да намерим основания за оптимизъм сред по-облачното небе. "Много енергия се съхранява във водните молекули във въздуха", казва той. "Именно там се получава ефектът на мълнията по време на гръмотевична буря. Съществуването на този вид енергия не се поставя под съмнение. Въпросът е как я събираме."

Снимки: Unsplash

Виж още: Откриха най-отдалечената активна свръхмасивна черна дупка, наблюдавана някога